Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 19
Тери Брукс
Главата на съществото се залюля напред към огъня и после отново се отдръпна. Изпитателният му поглед беше втренчен в тях.
И така, това беше тяхната сянка. Рен си пое бавно дъх. Това беше създанието, което ги бе следило неотклонно през Западната земя и беше вървяло седмици наред след тях. То беше останало скрито през цялото това време. Защо ли се показваше сега?
Тя видя как муцуната се раззина, оголвайки дълъг ред криви зъби. Пробляскващите очи сякаш просветляха. Докато стоеше пред тях, то не издаде никакъв звук.
Гарт й хвърли един бърз поглед, който казваше всичко. Той не си правеше никакви илюзии относно това, което предстоеше да се случи. Гарт направи крачка към звяра.
Чудовището мигновено го нападна. Хвърли се върху огромния Скитник почти преди той да успее да реагира. Гарт дръпна главата си точно навреме назад, за да не бъде откъсната от рамената му, замахна с дебелата тояга и отхвърли своя нападател настрана. Вълнообразното създание падна на земята със сумтене, изправи се отново на краката си и рязко се обърна с оголени зъби. То за, втори път атакува Гарт, игнорирайки напълно Рен. Този път Гарт беше готов и удари уродливото тяло с края на тежката тояга. Рен чу звук от счупване на кост. Вълкообразното създание се строполи, но бързо се изправи отново на крака и започна да обикаля в кръг. То продължаваше да не обръща никакво внимание, на Рен, макар че я държеше под око. Очевидно бе решило, че Гарт е по-опасния и че трябва да се справи първо с него.
Звярът атакува отново Гарт, хвърляйки се безразсъдно към чакащата го тояга. Болката изглежда не го вълнуваше. Гарт го отблъсна, а то мигновено атакува пак, тракайки със зъби. Създанието се връщаше отново и отново и нищо от това, което правеше Гарт, изглежда не го омаломощаваше. Рен стоеше свита като за скок и наблюдаваше, защото ако се намесеше, рискуваше да нарани своя приятел. Вълкообразното създание не й се откриваше и не й даваше възможност да го нападне. И то беше бързо, толкова бързо, че никога не оставаше паднало на земята за-повече от миг и се движеше грациозно, което подсказваше, че притежава ловкостта и на човек, и на звяр. Никой вълк не можеше да се движи така. Рен знаеше това.
Борбата продължаваше. И по двамата съперници имаше рани, но докато кръвта на Гарт струеше, от раните, които бе получил, нараняванията на вълкообразното създание изглежда почти мигновено изчезваха. Счупените му ребра трябваше да го забавят, да спъват движенията му, но, това не ставаше. Кръвта от неговите рани спираше за секунди. Нараняванията му не го тревожеха, почти като че ли…
И изведнъж Рен си спомни историята, която Пар беше й разказал, за Шадуина, който той, Кол и Морган Лех бяха срещнали по време на тяхното пътуване за Кулхавън — за този огромен мъж, който бе прикачил отново отсечената си ръка, като че ли болката не означаваше нищо за него. Това вълкообразно създание беше един Шадуин! Щом разбра това, тя се втурна напред почти без да мисли. Нападна съществото, извадила, дългия си нож, разгневена и решителна. То се обърна. В очите му се четеше лека изненада и за момент вниманието му беше отвлечено от Гарт. Тя достигна съществото едновременно с Гарт и звярът беше уловен в клопка между тях. Тоягата на Гарт се стовари върху черепа му, строшавайки се от силата на удара. Ножът на Рен потъна, плъзгайки се плавно, в обраслите с козина гърди. Създанието подскочи нагоре и назад и за първи път издаде звук. То изпищя като жена, изпитваща болка. После се обърна рязко и се хвърли към Рен, събаряйки я на земята. Притежаваше огромна сила. Рен падна назад, ритайки нагоре с краката си, докато се бореше да предпази лицето си от кривите зъби. Инерцията на вълнообразното създание я спаси. То се преметна през глава в тъмнината. Рен се изправи с усилие на крака. Ножът й беше останал забит в тялото на звяра. Тоягата на Гарт беше строшена. Той вече посягаше към късия меч.
