Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 39

— Имате план, нали? — попита носителят на Маската, изработена от кост и кожа.

— Разбира се — отвърна му Какре.

Шеста глава

Писъци.

Лан никога не си беше представял, че нещо толкова ужасяващо може да излезе от човешко гърло — че такъв писък на първичен, животински ужас би могъл да бъде издаден от интелигентно същество. И никога не си беше представял, че ще чуе подобно нещо именно от собствената си майка.

Денят беше прекрасен — малки пухкави облачета се носеха по лазурносиньото небе, което придобиваше тюркоазен оттенък в близост до линията на хоризонта. „Пеласка“ се носеше лениво по течението на Керин, а големите гребни колела от двете страни на корпуса му се въртяха бавно, но равномерно, докато корабът плаваше на запад от планините Тчамил към Аксками. Бяха напред с графика си — може би само след половин ден щяха да стигнат до мястото, където Керин се разделяше на две и южното й разклонение се превръщаше в Ран — реката, чиито води течаха към пустошта на разлома Ксарана. Прекрасният ден започваше да разсейва мрачните му предчувствия, събуждайки в него увереността, че нищо лошо няма да се случи.

Пътешествието им беше доста напрегнато. Лан искаше да помоли баща си да не качват на борда онзи Чаросплетник и товара му, ала прекрасно знаеше, че думите му едва ли щяха да имат някакъв ефект. Просто нямаха избор.

Ала ето че сега майка му пищеше.

* * *

Бяха спрели в Джили — малко градче, разположено в подножието на планините, за да натоварят ценни метали и руди, които да доставят в Аксками. За лош късмет обаче тяхната баржа се бе оказала единственият плавателен съд наблизо, подходящ за нуждите на Чаросплетниците. По принцип вещерите имаха своя собствена флотилия от баржи, която използваха за незнайните си цели. Капитаните на тези шлепове бяха странни хора със студени очи, които рядко отваряха устата си; в пристанищата човек можеше да чуе какви ли не истории за тези прокълнати мъже, сключили договори с Вещерите в замяна на богатства и власт. Откъде идваха тези богатства и власт обаче беше доста неясно — баржите едва ли изкарваха кой знае каква печалба, защото приходите от търговската дейност, която развиваха, едва покриваха разходите по поддръжката им. През останалото време те плаваха безмълвно покрай пристанищата и рядко акостираха някъде, отправили се в изпълнението на неведомите си задачи.

И така, поради липсата на по-подходящ кораб, този Чаросплетник реквизира техния шлеп, заявявайки, че нито една от баржите на ордена му не е наблизо. Бащата на Лан — Пори — прие стоически това. Господарят им щеше да е бесен, когато разбереше, че един от корабите му е реквизиран, ала екипажът не можеше да стори нищо по въпроса — те бяха обикновени селяни и следователно бяха длъжни да се подчиняват на заповедите на Чаросплетниците.