Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 38

— Кръвният Император Мос все повече губи търпение — отвърна Какре. — Той е разочарован от нас, задето не можем да спрем разпространението на покварата, убиваща реколтата. Все още няма никаква представа, че ние сме тези, които са виновни за нея. Надявах се, че жътвата ще е по-изобилна, ала както изглежда, промяната в почвата се развива с по-бързи темпове от очакваните.

— Това е доста обезпокоително — каза първият Чаросплетник.

— Не можем да сторим нищо, за да я прикрием — рече Какре. — Процесът вече е твърде очебиен. Неколцина успяха да проследят заразата до нейния първоизточник и с всяка година броят на онези, които ще откриват истината, ще се увеличава. Едва ли ще можем да запушим устите на всички. Ще бъдат повдигнати редица въпроси, и то от хора, натискът върху които ще бъде доста рискован ход от наша страна.

— Ако се разчуе, че ние сме виновни за глада, ще предоставим идеална възможност на всички онези, които от доста време насам търсят какъвто и да е повод да ни унищожат — обади се Чаросплетникът с желязната Маска.

— А ще могат ли? Ще могат ли да ни унищожат? — попита първият Вещер.

— Едва ли — поклати глава Какре. — Преди пет години навярно щяха да имат някакъв шанс.

— Прекалено самоуверен сте, Какре — изграчи третата фигура, чиято дървена Маска носеше изражение на ужасна мъка. — Ами Престолонаследничката? Ами онова присъствие, за което ни предупреждаваше Вирч — онази жена, способна да въздейства на Чаросплетието? Не сме намерили нито едната, нито другата, а ги търсим усилено от пет години!

— Няма никакви доказателства, че Престолонаследничката е жива — отвърна спокойно гостът им. — Има голяма вероятност да е загинала в Императорската цитадела и пламъците да са овъглили тялото й. Може и да е умряла, след като е избягала. Ни най-малко не подценявам заплахата, която тя представлява за нас, ала сега, след като отстранихме майка й и елиминирахме възможността момичето да се възкачи на престола, то представлява много по-малка опасност за нас.

— Тя продължава да разбунва недоволството на хората — възрази първият вещер. — А и да не изключваме възможността те да предпочетат да ги управлява една Различна пред Мос, когато гладът ги захапе за коремите.

— Няма да позволим това — рече спокойно Какре. — Престолонаследничката и жената, която срази Върховния Чаросплетник Вирч, са заплахи, по отношение на които сме безсилни в настоящия момент. Ето защо е най-добре да ги оставим настрана. Трябва да решим какво да предприемем сега.

— И какво предлагате? — измърмори третият Чаросплетник.

Призрачната фигура на Какре се обърна към него.

— Не можем да си позволим да чакаме повече. Трябва да пристъпим към решителни действия. Некадърното управление на Мос ще предизвика нова гражданска война и ние не можем да останем на негова страна, без да разкрием картите си. Той вече изпълни своята цел; повече не ни е необходим.

И тримата вещери измърмориха одобрително.

— Царуването на Мос като Кръвен император е към своя край — продължи Какре. — Родът Керестин е възстановил своите сили и в момента сключва тайни съглашения с други благородни семейства. Населението е недоволно от управлението, сред хората пълзят какви ли не суеверия. Някои вярват, че на Чаросплетниците изобщо не е трябвало да се дава такава власт, че именно поради тази причина боговете са проклели земята. Подобни настроения са особено плодотворни в селските райони, където събират все повече съмишленици. — Вещерът ги стрелна със страховития си поглед. — Трябва да се погрижим за собственото си оцеляване.