Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 18

Планинците може и да са кучи синове, но кучите му синове бяха храбри. Никакъв знак не видях да се огъват и да бягат, както става обикновено, когато пешаци бъдат ударени изненадващо от конница.

Вместо да отстъпят, Планинските воини удържаха строя и дори контраатакуваха — опитваха се да свалят конете ни с късите си копия и да ни посекат, докато препускаме напред.

Мелето, което последва, беше жестоко и кърваво. Мъжете ревяха, сечаха се, коне с разпрани кореми се свличаха на земята с ужасно цвилене, безумна ярост кипеше наоколо, сабите не можеха да свършат цялата работа и ками и ноктести ръце се впиваха дивашки в противниците.

Към нас се спусна нова редица планинци, плътно като редовна тежка пехота. Зареваха заканително на бойците ми.

В този момент светът около мен забръмча и видях нещо невъобразимо. Недалече от мен в песъчливата земя се беше забило едно копие. Видях го как само се изтръгна от земята, без никой да го е приближил, после полетя в дъга във въздуха, хвърлено с все сила, и се заби в гърдите на един от планинците. Прониза ме страх… и видях други зарязани оръжия — стрели, мечове, ками и къси копия — да се включват в битката, сграбчени сякаш от невидими воини.

Видях и човека, който трябваше да е ясновидецът Тенедос, чух и гласа му, който изтътна като небесен гръм, щом отпрати заклинанието си към планинците.

Воините от планините могат да устоят почти на всякакъв враг — но не и на магия.

Сега вече крещяха от ужас, захвърляха оръжията си в паника и бягаха, но неумолимото заклинание продължи и повечето бяха посечени, докато се опитваха да се спасят.

След миг на бойното поле останаха само трупове, ранени и победители.

Колоната на старши пиконосец Уейс препусна в галоп през реката към нас с победоносни викове и разбрах, че са ликвидирали опита за атака в тила.

Подкарах Лукан в тръс към брода, към Тенедос и останалите от групата му.

От магьосниците се очаква да се извисяват над всичко и всички, свирепите им бради и изпънатите им нагоре ноктести ръце да накарат всекиго да тръпне от страх.

У мъжа, който крачеше към мен, нямаше нищо такова.

Беше малко по-възрастен от мен, но все пак под трийсетте и доста нисък, повече от една стъпка по-дребен от мен. Беше чернокос, с късо подстригана по последната мода в Никиас коса и лицето му беше закръглено, симпатично и почти момчешко. Беше обут в тъмен брич и облечен в палто: бяха добре скроени, но не можеха да скрият шкембенцето му.

Но това, което ме порази, бяха очите му — черни, пламнали сякаш с демонски огън.

Гласът му прокънтя в ушите ми, все едно че беше тътенът на самия Айрису, но думите бяха съвсем неочаквани:

— Аз съм ясновидецът Тенедос. А вие трябва да сте екзекуторът ми.

3.

Мечти на магьосник

В първия миг си помислих, че е полудял. Но преди да успея да реагирам, на лицето му се изписа широка усмивка и ме огря топлината на пролетно слънце.