Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 41

Едви се беше проснал на пода сред море от кръв в един от ъглите на триъгълника. Ясновидката Синаит беше опряла гръб в стената. Към нея пристъпваше огромен войн, много по-висок от мен и облечен в калийската броня отпреди девет години. Обърна се към мен — очите му бяха като огнени пламъци, а лицето — като черен въртоп.

Покрай ушите ми изсвистя хвърлена брадва и издрънча в бронята на създанието. Привидение или не, беше си от плът. Духът — или демонът — обърна гръб на ясновидката и връхлетя върху мен, стиснал огромния меч като копие. Парирах и усетих срещу себе си здрава стомана. Воинът посече и едва успях да отбия удара.

Ударих го по бедрото и острието ми отскочи от бронята, все едно че беше дебела цяла стъпка. Той — или то — отново замахна с меча си, отскочих встрани и стоманата се натресе в каменния под сред дъжд от искри.

В този миг си спомних нещо, което Тенедос ми беше казвал за магията, и вместо да атакувам пряко демона, посякох по ръба на триъгълника и прерязах тебеширената черта, докато привидението връхлиташе.

И изведнъж, все едно че плътността се превърна в дим, можех да виждам през него, видях Синаит до каменната стена и след миг нямаше нищо освен войниците, Синаит и трупа на Едви.

— Значи все пак е имало прегради — казах тъпо, изтъквайки очевидното.

Синаит потръпна.

— Но заклинанието на императора подейства преди… преди онова да дойде. Не ми остана време да засека, но имаме една посока към врага.

И тя посочи тялото на Едви. Приживе може би беше безличен, но в смъртта си бе послужил добре на Нуманция, защото лежеше с едната ръка изпъната напред — сочеше почти право на изток.

— Сянката дойде оттам, накъдето сочи — каза Синаит. — Още веднъж, и ще хванем магьосника.

Говореше без трепет и за пореден път се възхитих на куража й. Но второ хвърляне на заклинание щеше да е почти невъзможно. Този вещер беше открил първия ни опит и сега щеше да се спотайва и да чака.

На другия ден извършихме траурната церемония за Едви и предадохме тялото му на пламъците. Наредих да се подготвят три ескадрона пиконосци за ескорт на ясновидката Синаит, която бе решила да направи второто заклинание в град Камбон, на около седемдесет мили югозападно.

Бях се опитал да докладвам на императора с помощта на Зрящата купа, но без успех. Синаит се зачуди дали нашият враг, вече предупреден, не е хвърлил контразаклинания срещу всяка магия, която можем да опитаме.

— Не знам колко е могъщ този маг. Сигурно е, че е доста силен. И няма да му е нужна много енергия, за да попречи на вашата Купа, след като дарбата ви е малка, а обучението — никакво. Бих ви посъветвала изобщо да не се опитвате повече.

Това много ме притесни. Тенедос беше обещал още заклинания, с които да хванем този чародей, а ето, че бяхме принудени да го сразим без тях.