Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 14

Не последва нищо.

Повторих движенията. Пак нямаше нищо освен огледалния блясък на сивия живак. Изругах тихо — не бях изненадан, че магията не е за мен, но все пак се ядосах, че се правя на глупак. Разбира се, че нямаше да стане. Не можеше да стане. Дамастес а̀ Симабю беше войник, а не някакъв си проклет факир!

Посегнах да прибера нещата, но си спомних последния съвет.

— Ако не се получи първия път — беше казал императорът, — опитай през нощта. Опитай някъде в полунощ. Небесата ще са чисти, а по някаква причина нощта е благоприятна за магията.

— Бездруго няма да спя — беше добавил той. — Напоследък ми е трудно да спя — за миг долових нотка на самосъжаление, после той се усмихна широко. — Стига да не съм сам, разбира се, ще съм толкова зает, че не знам дори дали ще разбера, ако се опиташ да се свържеш с мен.

И отново си помислих: „Какво ще загубя, ако опитам?“ Върнах се, след като замъкът затихна и потъна в сън. Отново запалих свещите, намерих нов тамян за мангалите, изрекох думите и задвижих ръце в същата фигура. Веднъж, два пъти — нищо — после огледалото стана сребристо… и гледах самия император!

Седеше зад бюрото си, заровен в книжа, както го бях виждал твърде често в късна доба. Трябва да беше усетил „присъствието ми“, стига това да е подходящото определение, защото вдигна очи, скочи на крака и се ухили.

— Дамастес! Получи се!

Гласът му отначало стигна до мен кухо, после се изчисти, все едно че сме в една стая.

— Да, сър.

— Допускам, че това не е само опит как действа Зрящата купа. Проблеми ли имаш?

— Сър, тук е пълна бъркотия.

— Брат ми?

— Прави каквото може.

— Но не достатъчно добре?

Не отговорих. Тенедос се намръщи.

— Значи хаосът е точно толкова голям, колкото ми донесоха други. Може ли да се оправи?

— Мисля, че да. Не всичко е съвсем съсипано.

Тенедос отвърна с малко крива усмивка.

— Едно от многото ти качества е постоянният ти оптимизъм, Дамастес. Е, добре. Приемам, че проблемът може да се реши. Следващият ми въпрос: може ли да се реши, докато брат ми все още е на поста си?

— Да, сър. Така мисля, сър. Но ми трябва малко помощ.

На лицето на Тенедос се изписа облекчение.

— Слава на Сайонджи. Кальо трябва да бъде усмирен, и то бързо. Е, какво мога да осигуря, за да облекча задачата ти?

Казах му какво ми трябва: отделение опитни полицейски агенти, които да ми предложат нужните отговори, за да ударя в центъра на това безумие.

— Ще направя повече — каза мрачно Тенедос. — Ще ти изпратя Кутулу и той ще вземе екипа си.

Забеляза изненадата ми.

— Казах, че Кальо трябва да бъде подчинен. Часът наближава.

— Какво става? — попитах, обезпокоен, че след като бях напуснал Никиас, се е разиграло нещо неприятно.

— Не мога да отговоря толкова пряко. Магьосниците могат да подслушват други магьосници. Но ще ти го намекна: съдбата на Нуманция лежи отвъд Спорните земи. Трябва да сме готови да й се опълчим.