Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 8

Една сутрин пазачите дойдоха, отново влязох в една от черните коли и ме откараха до Големия палат, някогашно седалище на Властта на Десетимата, сега, след грандиозно преустройство, превърнат в луксозен имперски дворец.

Впрягът изтрополи по каменния мост над рова, влезе в централния двор, продължи до един от задните входове и ме вкараха в малко помещение, където зачаках отново под нервните погледи на четиримата си пазачи.

След малко вратата се отвори и половин дузина други стражи нахълтаха, за да се уверят, че не съм избил охраната си. След тях влезе Скопас, още по-затлъстял от последния път, когато го бях виждал, а това бе… доста трябваше да си помисля… преди повече от десет години. Скопас беше един от първите членове на Властта на Десетимата, подкрепил Тенедос, и го смятаха за най-умния от всички онези некадърници. След коронацията на императора се беше опитал да се домогне до благоволението му с лукавството на невестулка, но без успех.

По-късно, докато воювахме в Майсир, беше повел въстание, което се провали, но успя да се измъкне и да се скрие, преди да оглави втори, този път успешен бунт точно преди поражението при Камбиасо.

Зад него влезе Барту, някогашен Говорител на Властта. Въпреки високото си положение нямаше репутация на особено прозорлив.

Поклоних се изискано. Скопас ми отвърна със същото, а Барту остана неподвижен, разколебан в избора си на подходящия отговор.

— Дамастес а̀ Симабю — заговори Скопас. — Доведохме ви тук, за да ви предложим живот и възможност да се върнете като благородник в средите на нуманцийското общество, с имения, които ще ви дадем, за да живеете достойно.

— От вас се иска само да изпълните една задача — намеси се Барту и се зачудих дали не са репетирали подаването и поемането на репликите си.

— Бих искал да мога да заявя, че съм на вашите услуги — отвърнах. — Формално, понеже съм ваш затворник, е така. Какво желаете да направя?

— Първо, имам един въпрос към вас — каза Скопас. — Търсил ли ви е до този момент предателят Тенедос?

— Как би могъл? — попитах с насмешка. — Та вие ме държахте затворен, напълно изолиран от света.

— Магьосниците могат да правят неща, за каквито простосмъртните не биха могли и да си помислят — отвърна Барту и се заозърта, сякаш очакваше нечии уши магически да се покажат от стените.

— Ще отговоря на въпроса ви с очевидното. Никой не ме е търсил, нито е искал от мен да направя каквото и да било.

— Давам си сметка, че сте се заклели пред оногова, който се титулуваше император — каза Скопас. — И също така съм наясно, че семейният ви девиз гласи: „Държим на верността.“

Чак се впечатлих — не бях си и помислял, че дебелакът е наясно с това. Кимнах мълчаливо.