Читать «Повелителка на реките» онлайн - страница 28
Филипа Грегъри
* * *
Майка ми идва в моята стая вечерта преди сватбата ми. Донася роклята за следващия ден и я слага грижливо в раклата пред леглото ми. Високата диадема и воалът са сложени на поставка, на безопасно място, където не могат да пострадат от прахта или свещите.
Прислужницата ми реши с четка светлите ми коси пред очуканото сребърно огледало, но когато майка ми влиза, аз казвам: „Сега можеш да спреш, Маргарет“, тя сплита дългата коса в хлабава плитка, завързва я с панделка, и излиза от стаята.
Майка ми сяда смутено на леглото.
— Трябва да поговоря с теб за брака — подхваща тя. — За това какви ще бъдат задълженията ти като омъжена жена. Предполагам, че е редно да узнаеш.
Обръщам се на столчето си и чакам, без да казвам нищо.
— Това е много изгоден брак за теб — казва тя. — Ние принадлежим към Люксембургската династия, разбира се, но да се сдобиеш с положението на английска херцогиня е голямо постижение.
Кимвам. Питам се дали ще каже нещо за онова, което става в брачната нощ. Страхувам се от великия херцог и се ужасявам от мисълта да прекарам нощта с него. На последната сватба, на която ходих, сложиха двойката да си легне заедно, а на сутринта изведоха двамата с музика, песни и смях, после майката влезе вътре и изнесе чаршафите, които бяха почервенели от кръв. Никой не искаше да ми каже какво е станало, дали е имало някаква злополука. Всички се държаха така, сякаш всичко беше прекрасно, сякаш бяха доволни от вида на кръвта върху чаршафите. Те дори се смееха и поздравяваха младоженеца. Питам се дали майка ми ще обясни това сега.
— Но за него този брак не е изгоден — казва тя. — Може да му струва много скъпо.
— Имаш предвид средствата, които ще отделя за мен ли? — питам, като си мисля, че сигурно ще му струва доста пари да ми плаща месечна издръжка.
— Съюзниците му — казва тя. — Той беше в съюз с херцозите на Бургундия срещу застъпниците на Арманяк. Англия не би могла да води такава война без подкрепата им. Покойната му съпруга беше Ан Бургундска — сегашният херцог беше неин брат — и тя прие за свое задължение да поддържа добро приятелство между брат си и своя съпруг. Сега, когато тя почина, няма кой да поддържа приятелството, няма кой да им помага да решат разногласията си.
— Е, аз не бих могла — казвам, мислейки си за Бургундския херцог, когото съм виждала половин дузина пъти през целия си живот, а той със сигурност дори не ме е забелязал.
— Ще трябва да опиташ — казва майка ми. — Като английска херцогиня ще бъдеш длъжна да запазиш съюза на Бургундия с Англия. Съпругът ти ще очаква от теб да развличаш съюзниците му и да бъдеш очарователна.
— Очарователна ли?
— Да. Но съществува едно затруднение. Тъй като негова светлост Джон Бедфорд се жени за теб толкова скоро след смъртта на съпругата си, Бургундският херцог е огорчен от това оскърбление към паметта на покойната си сестра. Прие го зле.