Читать «Повелителка на реките» онлайн - страница 26

Толкова съм изненадана, че не казвам нищо.

— Това е огромна чест — казва кратко баща ми. — Осигурява ти много високо положение. Ще бъдеш английска херцогиня, първата дама след майката на краля в Англия, безспорната първа дама във Франция. Би трябвало да паднеш на колене и да благодариш на Бог за тази благоприятна възможност.

— Какво?

Майка ми кимва, потвърждавайки казаното. И двамата ме гледат втренчено, в очакване на някаква реакция.

— Но съпругата му току-що почина — казвам безпомощно.

— Да, наистина, чичо ти Луи ти направи голяма услуга, като се погрижи да представи името ти толкова отрано.

— Бих предположила, че той ще иска да изчака малко.

— Нали херцогът те видя в Руан? — пита майка ми. — А после отново, в Париж?

— Да, но беше женен — казвам, без да мисля. — Видя ме… — спомням си онзи тъмен, хищен поглед, и как пристъпих зад леля ми, за да се скрия от него. Спомням си сенчестото преддверие и мъжа, който шепнеше в ухото ми, а после отиде да даде заповед за изгарянето на Девата. — И херцогинята беше там. Познавах и нея. Виждахме нея далеч по-често, отколкото него.

Баща ми свива рамене.

— Във всеки случай, външността ти му се е понравила, а чичо ти е нашепнал твоето име в ухото му и ти ще бъдеш негова съпруга.

— Той е много стар — казвам тихо, като насочвам тази реплика към майка ми.

— Не много. Малко над четирийсетте — казва тя.

— А вие, мисля, ми казахте, че е болен — обръщам се към баща си.

— Толкова по-добре за теб — казва майка ми. Вероятно иска да каже, че един възрастен съпруг може да не бъде толкова взискателен, колкото един млад мъж, а ако умре, още на седемнайсет мога да бъда вдовстваща херцогиня, което би било единственото по-добро нещо от това да бъда херцогиня на седемнайсет.

— Не съм очаквала такава чест — казвам със слаб глас на двамата. — Може ли да ми бъде спестена? Боя се, че не съм достойна.

— Ние принадлежим към най-изтъкнатата фамилия в християнския свят — казва надменно баща ми. — Родственици сме на императора на Свещената Римска Империя. Как да не си достойна?

— Не можеш да бъдеш освободена от това задължение — казва майка ми. — Всъщност, би била глупачка, ако изпитваш нещо друго освен възторг. Всяко момиче във Франция и Англия би дало дясната си ръка за подобен брак. — Тя помълчава и прочиства гърло. — Той е най-видният благородник във Франция и Англия след краля на Англия. И ако кралят умре…

— Да пази Бог от това — казва припряно баща ми.

— Да не дава Господ, наистина; но ако кралят умре, тогава херцогът ще бъде престолонаследник на Англия, а ти ще бъдеш кралица на Англия. Какво мислиш за това?

— Не съм мислила за брак с човек като херцога.

— В такъв случай помисли си сега — казва баща ми отривисто. — Защото той пристига тук през април, за да се ожени за теб.

* * *

Чичо ми Луи — освен канцлер на херцога е и епископ на Теруан — е едновременно домакин и свещеник на тази уредена от самия него сватба. Устройва прием за нас в епископския си дворец, а Джон, херцог Бедфорд, пристига с хората си, облечени в червено-белите цветове на Англия, докато аз стоя на входа на двореца, в рокля с възможно най-бледожълтия цвят, с воал от прозрачна златиста материя, който се спуска плавно от високата ми диадема.