Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 8

Един бърз поглед към собствения ни тъмен вход ми показа, че баща ми беше във вътрешната стая. Смесваше ново мастило и не беше забелязал неуспеха ми да привлека клиенти. Ругаейки се, че съм бездейна глупачка, скочих напред и изрекох ясно, с новопридобития си английски акцент:

— Добър ден, господа. Можем ли да ви помогнем? Разполагаме с най-прекрасната колекция от богоугодни и морални книги, която ще намерите в Лондон, най-интересните ръкописи на най-добрите цени и рисунки, изпълнени с най-голямо изящество и красота, които…

— Търся магазина на Оливър Грийн, печатаря — каза младият мъж.

В този миг тъмните му очи бързо се стрелнаха към моите. Почувствах как застивам, сякаш всички часовници в Лондон изведнъж бяха спрели и махалата им бяха утихнали. Обзе ме желание да го прегърна: както си стоеше там, под зимното слънце, в червения си жакет с прорези, и да останем така завинаги. Исках да ме погледне и да ме види, мен, каквато наистина бях: не хлапак с мръсно лице, а момиче, почти млада жена. Но погледът му пробегна с безразличие покрай мен към нашата книжарница, и аз се опомних, отворих вратата и я задържах, за да влязат тримата.

— Това е магазинът на Оливър Грийн, учен и подвързвач на книги. Заповядайте вътре, милорди — поканих ги и извиках към тъмната вътрешна стая: — Татко! Трима важни лордове са дошли да те видят!

Чух шума, когато той бутна назад високото си печатарско столче и излезе, бършейки ръце в престилката си: след него се носеше мирис на мастило и гореща изгладена с пресата хартия.

— Добре дошли — каза той. — Добре дошли на двама ви. Носеше обичайния си черен костюм. Ленът на маншетите беше изцапан с мастило. За миг го възприех през техните очи и видях мъж на петдесет години, с побеляла от преживяния ужас гъста коса, с набраздено от дълбоки бръчки лице: прегърбената му стойка, типична за учените, прикриваше високия му ръст.

Той ме подкани с кимване, и аз издърпах напред три високи столчета изпод тезгяха, но господата не седнаха: стояха и се оглеждаха наоколо.

— А с какво мога да ви услужа? — попита той. Само аз можех да забележа, че се страхуваше от тях, страхуваше се и от тримата: от красивия млад мъж, който с отривист жест свали шапката си и отметна тъмната къдрава коса от лицето си, от скромно облечения по-възрастен мъж и от мълчаливия лорд в блестящо бяло, зад тях.

— Търсим Оливър Грийн, книгопродавеца — каза младият лорд.

Баща ми кимна с глава:

— Аз съм Оливър Грийн — каза той тихо: испанският му акцент се долавяше много силно. — И съм готов да ви услужа по всеки възможен начин. По всеки начин, угоден на законите на страната, и на обичаите…

— Да, да — каза рязко младият мъж. — Научихме, че току-що сте пристигнал от Испания, Оливър Грийн.

Баща ми кимна отново:

— Наистина дойдох в Англия току-що, но напуснахме Испания преди три години, сър.