Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 2

Елизабет се притисна към тялото му, чувствайки как в отговор бедрото му се провря напред между краката й. Изпитваше чувство, подобно на завладяващо любопитство. Копнееше да узнае какво може да последва.

Когато той понечи да се отдръпне от нея, сякаш за да я освободи, тя обви ръце около гърба му и го придърпа отново към себе си. По-скоро почувства, отколкото видя как Том Сиймор се усмихва, доволен от съучастието й, когато устните му отново покриха нейните и езикът му, деликатно като език на котка, близна крайчеца на устата й. Разкъсвана между отвращението и желанието, породени от това необичайно усещане, тя плъзна собствения си език да пресрещне неговия и почувства плашещо натрапчивата интимност в целувката на възрастен мъж.

Изведнъж усещането й дойде в повече, и тя се отдръпна от него, но той познаваше ритъма на този танц, който тя така лекомислено беше пробудила, и който сега щеше да пулсира в самите й вени. Улови ръба на брокатената й пола и го повдигна нагоре, още по-нагоре, докато успя да я докосне, плъзгайки умело ръка нагоре по бедрата й, под ленената й долна риза. Тя инстинктивно стисна крака, за да се предпази от докосването му, докато той, с пресметната нежност, допря опакото на ръката си до скритата й женственост. При възбуждащото докосване на кокалчетата му, тя омекна: той почти я почувства как се разтапя под него. Щеше да падне, ако той не я държеше здраво с ръка за кръста, и в този момент той разбра, че може да обладае дъщерята на самия крал, принцеса Елизабет, подпряна на едно дърво в градината на кралицата. Макар и все още девица, точно сега момичето не се различаваше много от блудница.

Леки стъпки по пътеката го накараха бързо да се обърне. Той пусна роклята на Елизабет и я избута зад гърба си, за да не се вижда. Всеки можеше да прочете готовността по лицето на изпадналото в опиянение момиче: тя беше отдадена на желанието си. Той се боеше, че идва кралицата, неговата съпруга, чиято любов потъпкваше ежедневно, прелъстявайки повереницата й направо под носа й: кралицата, на която бе поверена грижата за доведената й дъщеря, принцесата, кралица Катрин, която беше седяла до смъртното ложе на Хенри VIII, но беше мечтала за него.

Но тази, която застана сега пред него на пътеката, не беше кралицата. Беше само едно момиче, малко момиче на около девет години, с големи, сериозни тъмни очи и бяла испанска шапчица, завързана под брадичката. Носеше в ръка две книги, пристегнати с кафява лента, каквато използваха книгопродавците, и го гледаше съсредоточено с хладен интерес, сякаш беше видяла и разбрала всичко.

— Хей, миличка! — възкликна той, престорено бодро. — Стресна ме. Можеше да те помисля за фея, като се появяваш така внезапно.

Тя се намръщи на бързия му, прекалено висок говор, а после отвърна, много бавно, със силен испански акцент: