Читать «Другата кралица» онлайн - страница 27

Слава Богу, те не ме сграбчват, а само един от тях слага ръка върху мен. Мисля, че бих умряла от срам, ако отново ме оскверни мъж от неблагороден произход. Дори в този миг изгарям при мисълта за ръката на Ботуел върху гърдите ми, за устата му върху шията ми.

— Предупреждавам ви! Не можете да ме докосвате!

Те оформят кръг около мен с наведените си факли, сякаш съм вещица, която може да бъде задържана само от огнен обръч. Някой казва, че идва лорд Талбот, граф Шрусбъри. Той бил на вечеря със сър Франсис Нолис и лорд Скроуп, и те му казали, че шотландската кралица е побягнала като крадец в нощта, но вече е заловена.

И следователно именно така ме вижда той за първи път, когато пристига тичешком, препъвайки се, със смръщено от тревога уморено лице. Той ме вижда да стоя сама, в черно наметало с отметната назад, разкриваща лицето ми качулка, така че всички да могат да ме познаят и да знаят, че не могат да сложат ръка върху мен. Една пребледняла миропомазана кралица по кръв. Една кралица във всяко отношение, показваща силата на откритото пренебрежение, кралица в своята властна стойка, кралица във всичко, освен притежанието на своите тронове.

Аз съм една кралица, хваната натясно.

Зимата на 1568 г., замъкът Болтън: Джордж

Заградили са я в обръч с факли, като вещица, която удържат с огън, готови да я качат на кладата. Когато се приближавам тичешком, дъхът ми излиза с усилие, а гърдите ме стягат, сърцето ми бумти от внезапната тревога; усещам неподвижността около нея, сякаш някаква магия е накарала всички тях да замръзнат. Сякаш тя наистина е вещица и дори само при вида й всички са се превърнали в камък. Ръката й държи качулката, отметната назад от лицето й, и виждам тъмните й коси, неравно подрязани и къси като на хлапак, белия овал на лицето й и тъмните й блестящи очи. Тя ме поглежда, без да се усмихва, и аз не мога да извърна поглед. Би трябвало да се поклоня, но не мога да го направя. Би трябвало да се представя, сега, при първата ни среща; но не мога да намеря думи. Би трябвало някой да бъде тук, за да ме представи, редно е да имам херолд, който да оповести титлите ми. Но се чувствам така, сякаш съм гол пред нея: тук сме само тя и аз, застанали като врагове един срещу друг през пламъците.

Взирам се в нея и попивам в съзнанието си всяка страна от външността й. Просто се взирам неспирно като ученик. Искам да й заговоря, да се представя като неин нов домакин, комуто е поверена грижата за сигурността й. Искам да изглеждам като изтънчен светски мъж пред тази космополитна принцеса. Но думите засядат на гърлото ми, не мога да намеря нито френски, нито английски. Би трябвало да я укоря за този безсмислен опит за бягство; но съм занемял, лишен от дар-слово, сякаш съм безсилен, сякаш съм ужасен от нея.

Пламтящите факли й придават ален ореол, сякаш е горяща светица, огнена светица в червено и златно: но серният мирис на дима е като воня от пъкъла. Тя прилича на създание от неземните селения, нито жена, нито момче, като горгона в своята студена сурова красота, като опасен ангел. Видът й, обкръжена от огнен обръч, странна и безмълвна, ме изпълва с безмълвен ужас, сякаш тя е някаква поличба, пламтяща комета, която предвещава смъртта или падението ми. Обзет съм от силен страх, макар да не знам защо, и стоя пред нея и не мога да кажа нищо, подобно на неубеден следовник, принуден да изпита преклонение чрез преживяния ужас; макар да не зная защо.