Читать «Другата кралица» онлайн - страница 258

Казвам си: не е зле — никак не е зле. Никак не е зле за дъщерята на една вдовица, която не притежаваше нищо. Никак не е зле за момиче от Хардуик, което бе родено в дългове и трябваше да спечели всичко, което притежава. Аз изградих себе си, една нова жена за този нов свят, нещо, което не е било никога преди: жена с независими средства и независим ум. Кой знае какво ще правят такива жени в бъдеще? Кой знае какво ще постигнат моите дъщери, какво може да направят внучките ми? Светът на Елизабет е пълен с авантюристи: както тези, които пътешестват до далечни земи, така и онези, които си стоят у дома. По свой собствен начин, аз съм една от тях. Аз съм нов вид същество, ново откритие: жена, която отговаря сама за себе си, която притежава собствено състояние, без да е под опеката на никой мъж, която сама си пробива път в света, подписва собствени документи, и сама събира наеми, и знае какво е да бъдеш жена с гордост. Жена, чиято добродетел не е скромността, жена, която дръзва да се хвали и изтъква. Жена, която е щастлива да брои притежанията си, и доволна, че се справя добре. Аз съм жена, издигнала се със собствени усилия, и се гордея с това.

И никога никой на този свят няма да ме нарече „жената на онзи глупак“.

Бележка на автора

Мери, кралицата на шотландците, е един от големите символични образи в английската история и проучванията за тази книга бяха истинско откровение за мен, каквото се надявам, че ще бъде тя и за читателя. Неотдавнашните трудове, посветени на кралицата, я представят в един много различен образ от този на романтичната и лекомислена жена от традиционната версия. Смятам, че тя е била смела и решителна жена, която е можела да бъде успешна кралица дори в непокорна страна като Шотландия. Основната разлика между нея и успялата й братовчедка Елизабет е в добрите съветници и добрия късмет, а не — както намеква традиционната история — в това, че едната жена управлява с ума си, а другата се ръководи от сърцето си.

Разбира се, една личност, която живее толкова дълго и при такива драматично контрастиращи обстоятелства, каквито преживява кралица Мери, ще бъде тълкувана по различни начини от различни автори, тъй както намеква тя в моята версия: „Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия слабак Дарнли, но копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница.“