Читать «Другата кралица» онлайн - страница 242

Не бих повярвала, че това може да ми се случи. Но пък не ми се вярваше и че Елизабет ще изправи собствения си братовчед, нейния най-близък роднина, на съд за държавна измяна, особено след като сигурно знае, че той не се е провинил в нищо освен в амбицията си да се ожени за мен — което, макар и неприятно за жена, така суетна като Елизабет, едва ли е престъпление. Той не е вдигнал бунт, не е изпращал свои пари на бунтовна армия — та той изгуби френското злато, което се предполагаше, че трябва да изпрати. Той се подчини на заповедта й да се яви в двора, макар че неговите последователи висяха на кожените ремъци на стремената му и на опашката на коня му и го умоляваха да не отива. Той предаде Кенингхол, собственото си величествено имение, лишавайки от наследство децата си, точно както поиска тя. Той остана покорно в лондонския си дом, а после, както му бе заповядано, отиде в Тауър. Срещна се няколко пъти с Ридолфи, това е вярно. Но аз знам, както сигурно знаят и те, че той не би кроил с него заговор да убие Елизабет и да унищожи страната си.

Аз съм виновна в това — мили Боже, да, не го отричам пред себе си, макар че никога няма да го призная пред тях. Аз бих искала да видя Елизабет унищожена, а страната — свободна от нейното незаконно, еретично управление. Но Томас Хауърд никога не би сторил това. За да бъда жестоко откровена — той не е подходящият човек за това, той няма нужната смелост за това. Сред мъжете, които познавам, има само един, който би планирал това и би извел плана докрай, а той е в добре охранявана килия с решетки на прозорците, през които гледа морето в Дания, мислейки за мен: а той никога вече няма да рискува живота си.

— Пред мен няма никакви изгледи за бъдещето — казвам мрачно на Мери Сетън, докато вечеряме насаме в покоите ми. Не желая да се храня заедно с Ралф Садлър, по-скоро бих умряла от глад.

Около нас хора от свитата и слугите, около четирийсет на брой, сядат да вечерят, и слугите ми носят блюдо след блюдо, от което да си взема малко и след това да изпратя блюдата из залата. Все още ми носят повече от трийсет блюда, в знак на почит към положението ми на кралица. За мен би било оскърбление, ако са по-малко.

Мери Сетън не е мрачна като мен, тъмните й очи играят палаво:

— Винаги имате изгледи — прошепва тя на френски. — А сега имате и още един сър Галахад, готов да ви служи.

— Сър Галахад ли? — питам.

— Не знам — казва тя. — Може би прилича повече на сър Ланселот. Със сигурност — благородник, готов да рискува всичко за вас. Човек, който дойде тайно. Човек, чието име знаете. Човек, когото не очаквате и който има план да ви измъкне оттук преди края на процеса. Преди да преживеете позора вашите дела да бъдат обсъждани на публичен процес.