Читать «Другата кралица» онлайн - страница 230

Януари 1572, Колд Харбър Хаус, Лондон: Джордж

Когато пристигам в Лондон, след тежко пътуване в ужасно време, и отварям няколко стаи от лондонската си къща, научавам, че след като в продължение на над три години по нареждане на Елизабет е пазил ужасните писма на шотландската кралица като държавна тайна, сега Сесил е сметнал за уместно да разгласи публично тази разнородна и неприлична сбирка от поезия, заплахи и злоба.

След като отказах да гледам на тях като на таен документ, и настоях да бъдат представени като доказателство в двора или да не бъдат показвани изобщо, сега откривам, че тези изключително секретни книжа, за които всички се съгласихме, че са твърде ужасни, за да бъдат разисквани на официално разследване, сега могат да се намерят при печатарите под форма на малко книжле, с определена продажна цена, а горките хора пишат балади и разпространяват рисунки, основаващи се на тази мръсотия. Предполагаемият автор на тези гнусни и изпълнени с похот драсканици, кралицата на шотландците, е единодушно обругавана в Лондон от всеки, който ги е купил и прочел: и изглежда, че дори обикновените хора из цяла Англия са научили за писмата и сега претендират, че знаят, с категоричната увереност на невежите, че тя е любовница на Ботуел и убийца на Дарнли, отровителка на първия си съпруг и любовница на френския си свекър, а отгоре на това в съюз с дявола. Съчиняват балади и истории, и многобройни злобни гатанки. Тя, която отначало възприемах като създание от пламък и въздух, сега е печално известна: превърнала се е в посмешище.

Разбира се, това прави Норфолк да изглежда още по-голям глупак в очите на всички. Още преди той да се изправи на съд, всички са на мнение, че трябва да е бил заслепен от амбиция, за да се остави да бъде прелъстен от такава очевидна блудница. Преди да бъде разкрита дори една дума от показанията, преди още да е влязъл в съдебната зала, всеки здравомислещ мъж в Англия вече го осъжда за лекомислие и похот.

Освен мен. Освен мен. Аз не го осъждам. Как бих могъл? Тя измами мен така, както измами и него, аз я пожелах, както я желаеше и той. Той поне имаше достатъчно здрав разум да помисли, че макар и да е била лоша жена, тя все пак би могла да стане кралица на Шотландия и да го направи крал. Той поне беше проявил познатата амбициозност на рода Хауърд. Аз бях по-голям глупак от него. Аз просто исках да й служа. Дори не исках награда. Дори не възразявах срещу цената. Аз просто исках да й служа.

Януари 1572, замъкът Шефилд: Бес

Трябва да чакаме вести за присъдата на Томас Хауърд от Лондон и не можем да направим нищо, за да ускорим това време на чакане. Кралица Мери нетърпеливо чака новини и въпреки това се ужасява да ги чуе. Човек почти би си помислил, че тя е наистина влюбена в него. Човек почти би повярвал, че мъжът, когото тя обича, е изправен на съд.

Тя излиза на крепостната стена, обляга се на назъбения парапет и гледа на юг, където се намира той, вместо на север. Тя знае, че тази година за нея няма да дойде армия от Север. Нейната наивна марионетка Норфолк и нейният сводник Рос са затворени в тъмница, а шпионинът й избяга: тя е сама. Нейният майстор на интригите Ридолфи е заговорничил единствено за да спечели безопасност за себе си. Последният й съпруг, Ботуел, никога няма да бъде освободен от своя затвор в Дания: както шотландските лордове, така и англичаните са категорични, че такъв опасен враг никога няма да бъде освободен. Той вече не може да й помогне с нищо. Оглупелият й и заслепен от любов обожател и неин единствен предан приятел, моят съпруг, лекува сломеното си сърце и най-после си спомня дълга си към своята кралица и своята страна, и обещанията си към мен. Никой от мъжете, които е омагьосала, не може да й помогне сега. Няма армия, която да дойде да я спаси, няма мъж, заклел й се във вярност до гроб, няма мрежа от приятели и лъжци, които се събират тайно и мълчаливо на дузина скрити места. Тя е победена, нейните приятели са арестувани и пищят от болка, подложени на изтезания, или избягаха. Тя най-сетне е истинска пленница. Тя е напълно в моя власт.