Читать «Другата кралица» онлайн - страница 16

Тя ми се усмихва лъчезарно:

— Е, Талбот. Това ме води до вашата задача.

Чакам.

— Искам като услуга към мен да подслоните шотландската кралица, а след това да я върнете в нейното кралство, когато настъпи подходящият момент — казва тя.

— Да я подслоним? — повтарям.

— Да — казва тя. — Сесил ще подготви нещата за връщането й в Шотландия; междувременно вие ще я подслоните и ще се грижите за нея, ще се отнасяте с нея като с кралица, а когато Сесил ви прати вест, ще я придружите обратно до Единбург и ще я върнете на трона й.

Това е толкова голяма чест, че при мисълта за нея едва си поемам дъх. Да бъда домакин на кралицата на шотландците и да я върна триумфално в кралството й! Сесил трябва да се е поболял от завист: той не притежава къща дори и наполовина толкова великолепна като тази на Бес в Чатсуърт, макар че строи като луд. Но не достатъчно бързо, така че тя ще трябва да дойде при нас. Аз съм единственият благородник, който може да изпълни тази задача. Сесил няма къща, а Норфолк, нали е вдовец, няма съпруга. Никой няма великолепна къща и обичана, вярна и надеждна съпруга като Бес.

— За мен е чест — казвам спокойно. — Можете да ми имате доверие.

Разбира се, мисля си за Бес и колко развълнувана ще бъде тя, че Чатсуърт най-сетне ще подслони една кралица. Всяко семейство в Англия ще ни завижда, всички ще искат да ни посещават. Ще устройваме приеми през цялото лято, ще бъдем истински кралски двор. Ще наема музиканти и актьори, които ще играят поетични драми, танцьори и артисти. Ще бъдем един от кралските дворове на Европа — и всичко ще става под моя покрив.

Тя кимва:

— Сесил ще уговори подробностите с вас.

Отстъпвам назад. Тя ми се усмихва — ослепителната усмивка, която отправя към тълпите, когато викат името й: присъщото на Тюдорите обаяние в пълния си блясък.

— Признателна съм ви, Талбот — казва тя. — Знам, че ще я пазите сигурно в тези тревожни времена, и ще я изпратите невредима отново у дома. Ще бъде само за лятото и ще бъдете възнаграден богато.

— За мен ще бъде чест да ви услужа — казвам. — Както винаги.

Покланям се отново и тръгвам заднешком, а после излизам от залата за аудиенции. Едва след като вратата се затваря и стражите пред нея отново кръстосват алебардите си, си позволявам да подсвирна от облекчение, че съм извадил такъв късмет.

Зимата на 1568 г., замъкът Болтън: Мери

Моят предан приятел, епископът на Рос, Джон Лесли, който ме последва в изгнание, с думите, че не може да си остане спокойно у дома до един празен престол, ми пише от Лондон на нашия таен шифър. Казва, че макар третото и последно разследване на Елизабет в Уестминстърския дворец да не е успяло да открие нищо срещу мен, все пак на френския посланик все още не е наредено да предприеме необходимото за пътуването ми до Париж. Той се бои, че Елизабет ще намери оправдание да ме задържи в Англия още седмица, още месец, Бог знае още колко дълго: тя има търпението на мъчител. Но аз трябва да се доверявам на приятелството й, трябва да разчитам на здравия й разум като моя родственица и моя посестрима-кралица. Каквито и да са съмненията ми по отношение на нея — макар да е незаконородена и еретичка, — трябва да помня, че тя ми писа с обич и ми обеща подкрепата си, изпрати ми пръстен като обещание за това, че винаги ще бъда в безопасност.