Читать «Другата кралица» онлайн - страница 12

Кралица Елизабет се е разположила в стола си до камината в личните си покои, под балдахина от скъп брокат, и аз се приближавам към нея, свалям с широк жест шапката си и се покланям ниско.

— А, Джордж Талбот, скъпото ми старче — топло казва тя, наричайки ме с прякора, който ми е измислила, и от това разбирам, че е в добро настроение, и тя ми подава ръката си за целувка.

Тя все още е красива жена. Независимо дали е разгневена, дали се мръщи раздразнено или е пребледняла от страх, тя все още е красива жена, макар и на трийсет и пет години. Когато се възкачи на престола, тя беше млада жена в началото на двайсетте си години, а след това се превърна красавица, с бледа кожа и червени коси, а устните и бузите й се обливаха в руменина при вида на Робърт Дъдли, при вида на подаръците, при вида на тълпата пред прозореца й. Сега цветът на лицето й не се променя, тя е видяла всичко, каквото е имало да се види, вече нищо не може да предизвика у нея голяма възхита. Тя рисува руменината върху лицето си сутрин, а след това я освежава вечерта. Червеникаворусите й коси са избледнели с възрастта. Тъмните й очи, които са видели толкова много и са се научили да се доверяват на толкова малко, са станали сурови и твърди. Тя е жена, която е познала страст, но не и доброта; и това си личи в лицето й.

Кралицата махва с ръка и нейните дами покорно стават и се разпръсват, за да не ни чуват.

— Имам една задача за вас и Бес, ако сте готови да ми услужите — казва тя.

— Каквото пожелаете, Ваша светлост.

Мислите ми препускат. Възможно ли е да иска да дойде и да отседне при нас това лято? Бес работи по Чатсуърт Хаус още откакто предишният й съпруг го купил, именно за тази цел — да подслонява кралицата по време на нейните пътувания на Север. Каква чест ще бъде, ако тя има намерение да дойде! Какъв триумф за мен и за дълго подготвяния план на Бес!

— Казаха ми, че вашето разследване срещу шотландската кралица, моята братовчедка, не е успяло да открие нищо злепоставящо за нея. Последвах съвета на Сесил да проуча доказателствата, докато накрая половината ми двор тършуваше из бунището за писма, и се хващаше за думите на прислужнички, шпиониращи на вратите на спалните. Но предполагам, че не е имало нищо?

Тя прави пауза в очакване да потвърдя.

— Нищо освен клюки, и някои доказателства, които шотландските лордове не желаят да показват публично — казвам тактично. — Отказах да се запознавам с каквито и да било тайни клевети, представени като доказателства.

Тя кимва:

— Не желаехте, така ли? Защо не? Смятате ли, че искам на служба при себе си толкова придирчив мъж? Нима сте твърде добър, за да служите на своята кралица? Нима мислите, че живеем в един красив свят и можете да пристъпвате на пръсти из него, без да си измокрите краката?