Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 57

На главната маса Етелред се бе разположил до масивен празен трон. Остатъка от тази маса бе изпълнен с крале и кралици, а в единия ѝ край Нимбус седеше до лейди Амилия. Тя носеше зашеметяваща синя рокля, беше навела леко глава и мълчеше.

Музиката спря.

— Моля за внимание! — изкрещя дебеланко в яркожълта роба. Много държеше да покаже, че жезълът му е поръбен с месинг. За да го стори, потропа по каменния под. Звукът се разнесе над тълпите като гръм и удави разговорите.

— Моля, заемете местата си. Пиршеството скоро ще започне.

Стаята се изпълни със звука на провлачвани столове. От лявата страна на монаха се настани едър сивобрадко. Отдясно на духовника се намираше самият сър Бректън, облечен в бледосин жакет. Приликата с Уесли не можеше да бъде сбъркана. Рицарят се изправи и се поклони, когато едра жена с идентична усмивка седна от лявата страна на Ейдриън, който се радваше да види Женвиев Харгрейв от Рочел.

— Простете, добри ми сър — рече тя, стоварвайки се върху стола. — Със сигурност са очаквали тук да седне изтънчена принцеса, вместо една едра херцогиня. Несъмнено и вие сте очаквали същото — тя му намигна.

Ейдриън знаеше, че се очаква да отговори, затова реши да заложи на сигурно.

— Надявах се да не разлея нещо. Извън това не съм мислил.

— Това се казва отговор — тя погледна към рицаря от другата страна на масата. — Осмелявам се да кажа, сър Бректън, че тази вечер имате конкуренция.

— Какво имате предвид, милейди? — попита той.

— По всичко личи, че човекът до мен не ви отстъпва по скромност.

— В такъв случай за мен е чест да седя на една маса с него. И още по-удовлетворен да седя срещу вас.

— Съжалявам всички принцеси, защото аз съм най-щастливата дама да седя край двама ви. Как се казвате, добри ми сър? — обърна се тя към Ейдриън.

Все още седнал, той осъзна грешката си. Трябваше да стане при приближаването на Джени, както бе сторил Бректън. Изправяйки се непохватно, той се поклони.

— Аз съм… сър Ейдриън — рече той, чакайки да поеме ръката ѝ. Когато тя му я подаде, той се почувства глупаво, но все пак я целуна леко и седна. Очакваше да чуе смях, но очевидно никой от останалите не бе забелязал.

— Аз съм Женвиев, херцогинята на Рочел.

— Приятно ми е — отвърна Ейдриън.

— Със сигурност познавате сър Бректън? — запита херцогинята.

— Не лично.

— Той е главнокомандващ на северната имперска армия и фаворит в предстоящия турнир.

— Чий фаворит, милейди? — запита сър Елгар, издърпвайки стола до Бректън и настанявайки се с елегантността на слон. — Вярвам, че Марибор е благоразположен към мен тази година.

— Може да си мислите така, сър Елгар, но аз подозирам, че след толкова години непрестанна практика сте далеч по-опитен в хвалбите, отколкото в ездата — рече херцогинята, карайки монаха да се закикоти.