Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 56

Принцът се вцепени.

— Ами вие, сър Муртас, извинете недобрата ми памет, моля ви, кажете ни — къде бяхте вие, когато армиите на императрицата се сражаваха за живота си? Със сигурност можете да разкажете за множеството интересни случки, преживени от вас, докато другите достолепни рицари са отдавали живота си за честта на Нейно Високопреосвещенство?

Муртас отвори уста, но Нимбус бе по-бърз. Обръщайки се към жената, той продължи.

— И, милейди, искам да ви уверя, че не е трябвало да се обиждате от поведението на сър Ейдриън. Няма нищо чудно в неговото игнориране. Защото, както той добре знае — и всички ние — никоя дама не би заговорила първа непознат мъж — както някоя долна проститутка се предлага на улицата.

Тримата онемели се взираха в наставника.

— Ако все още търсите мястото си, сър Ейдриън, то е насам — менторът го повлече със себе си. — Още веднъж, възхитителен празник на всички!

Нимбус го насочи към един стол в края на масата, до този момент останал незает.

— Еха — удивено рече Ейдриън. — Току-що нарече онези мъже страхливци, а принцесата курва.

— Да — отвърна той. — Но го сторих много учтиво — смигна. — Сега, моля ви, опитайте се да не се забърквате в неприятности. Стойте тук и се усмихвайте. Аз трябва да вървя.

Нимбус отново изчезна в тълпата, махайки пътьом на разни хора.

Ейдриън отново се намери сред океан от яйчени черупки. Погледна и видя принцесата и Муртас да сочат към него и да се смеят. Недалеч забеляза двамина, които го наблюдаваха. Скръстили ръце, те се бяха облегнали на украсена с червени панделки колона. Ейдриън ги разпозна, тъй като ги бе виждал често. Те неотлъчно стояха в мрака, в другия край на стаята или на прага — личните му сенки.

Ейдриън се извърна и внимателно се настани на масата. Оправяйки дрехите си, той се опита да си припомни наученото от Нимбус: стой изправен, не шавай, винаги се усмихвай, не заговаряй никого, не прави нищо непознато, не гледай останалите в очите, освен ако не са те принудили да разговаряш. Ако бе принуден да се представи, трябваше да се покланя, а не да се здрависва. Ако дама му подадеше ръката си, той трябваше да я вземе и нежно да я целуне. Нимбус го бе посъветвал да има под ръка няколко готови оправдания за измъкване от разговор, както и да отбягва групи от повече от трима. Най-важно беше да изглежда спокоен и да не привлича внимание.

Някъде в предната част на стаята свиреха музиканти, но тълпата ги скриваше от очите му. Хората се движеха на талази. Често се разнасяше изкуствен смях. Носеха се злобни подмятания. В това дамите бяха много по-добри.

— О, миличка, просто обожавам тази рокля! — долетя нейде из тълпата оживения глас на някаква жена. — Трябва да е удобна до лудост, като се има предвид колко е семпла. А в моята, с тази бродерия, почти не мога да седна.

— Убедена съм в правотата ти — отвърна друга. — Ала дискомфортът е малка цена за рокля, която тъй майсторски прикрива физическите недостатъци чрез комплексността на своя дизайн.

Опитът да проследи вербалните дуели докара на Ейдриън главоболие. Ако затвореше очи, почти можеше да дочуе съсъка на стоманата. Със задоволство видя принцеса Беатрис, принц Рудолф и сър Муртас да сядат на друга маса. Срещу Ейдриън се настани мъж с монашеско расо. Той биеше на очи дори повече от боеца. Двамата си кимнаха мълчаливо. Околните столове си оставаха незаети.