Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 16
Майкъл Дж. Съливан
Тя внезапно спря, взирайки се в Амилия.
— Имаш ли гълъби? Трябва да имаш, непременно трябва!
Амилия понечи да отговори, но тревогата отдавна вече бе напуснала лицето на херцогинята. Лейди Женвиев отново закрачи, теглейки секретарката.
— О, не искам да те плаша, скъпа. Все още има предостатъчно време, с подходящата помощ, разбира се. Сега съм тук. Модина ще бъде възхитена от това, което ще постигнем заедно. Просто ще я остави безмълвна.
— Аз…
— Колко бели коне си уредила? Недостатъчно, убедена съм. Не се притеснявай, всичко ще се подреди, ще видиш. И като стана дума за коне, настоявам да ме придружиш на лова със соколи. Не бих могла да понеса да яздиш с другиго. Ще се влюбиш в Леополд — той е тих, също като теб, но е истинска тиквичка. Знаеш какво имам предвид, нали? Не изглежда да е така — но няма значение. Двамата ще си допаднете. Имаш ли птица?
— Птица? — съумя да вмъкне Амилия.
— Ще ти позволя да използваш Убийцата. Тя е от личните ми ястреби.
— Но…
— Никакви притеснения, миличка. От теб не се иска нищо. Птицата върши цялата работа. Ти само си седиш на коня и изглеждаш красива — което и ще правиш, след като Лоис приключи новата ти рокля. Синьото ще е добър цвят, ще подхожда на очите ти. Предполагам ще трябва да се погрижим и за кон. Не може да се препъваш из снега и да си развалиш роклята, нали така? Зная, че Салдур изобщо не се сеща за подобни неща. Назначава те за секретарка на императрицата, ала осъзнава ли нуждата от облекло? Кон? Бижута?
Херцогинята пак спря, все така притиснала ръката ѝ като преса за сайдер.
— О, миличка, едва сега осъзнах, че ти нямаш никакви бижута. Не се срамувай, разбирам те напълно. Ото е великолепен бижутер. За едно трепване на клепача може да направи сапфирена огърлица. Няма ли това да изглежда зашеметяващо с новата ти рокля? Слава на Марибор, че доведох цялата си свита. Бог ми е свидетел, че местните занаятчии не могат да изпълнят поръчките ми. То като си помислиш, кой ли би могъл?
Тя се изсмя, а Амилия се зачуди колко ли още щеше да продължи това.
Ново дръпване и се понесоха отново.
— Натрапвам се, нали? Такава съм. Нищо не мога да сторя. Още преди години съпругът ми престана да се опитва да ме превръща в подобаваща жена. Естествено, сега той разбира, че именно моята жизнерадост го привлича. „Нито миг скука или спокойствие“, така казва той. И като стана дума за мъже, избрала ли си рицар, който да носи твоя знак на турнира?
— Н-не.
— Не си? Но, мила, рицарите просто обожават да се сражават за млади красавици. Бас държа, че си ги влудила, карайки ги да чакат тъй дълго.
Настъпи пауза, която Амилия запълни с думите:
— Не знаех, че се предполага да го сторя.
— Ха-ха! — лейди Женвиев се изсмя възторжено. — Ти
