Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 11

Салдур пусна косата ѝ, позволявайки на главата ѝ да се отпусне.

— След като ти се наситят и от гордостта ти не е останала и следа, ще пратя главния инквизитор. Убеден съм, че той ще прегърне възможността да пречисти злото от прословутата Вещица от Меленгар.

Регентът се приближи и заговори тихо, поверенчески.

— Инквизиторът е изключително изобретателен. Онова, което може да стори с вериги, кофа вода и нажежено желязо, си е чисто изкуство. Ще крещиш, докато изгубиш гласа си. Ще припадаш, за да се събудиш отново в кошмара.

Ариста се опита да се извърне, ала сбръчканите му ръце още веднъж я принудиха да срещне погледа му. Изражението му не беше доволно или маниакално. Салдур изглеждаше мрачен, почти тъжен.

— Ще изпиташ мъки, каквито дори не си и подозирала, че са възможни. Останалата ти храброст ще се стопи. Умът ще те изостави, свеждайки те до лигав къс раздрано месо. Вече дори и войниците няма да те искат.

Салдур се приведе към нея тъй близо, че тя почувства дъха му, страхувайки се да не я целуне.

— Ако след всичко това все още не си ми дала исканото, ще насоча вниманието си към любезното приютило те семейство — Баркърови бяха, нали? Ще ги арестувам и ще ги доведа тук. Бащата ще гледа как пазачите се наслаждават на жена му. Сетне тя на свой ред ще наблюдава как съпругът ѝ и децата биват разкъсани на четири. Представи си какво ще почувства жената, гледайки как най-малкият син, онзи, когото си спасила, умира. Ще обвини теб, Ариста. Бедната женица ще проклина името ти — и с право, защото твоето мълчание ще е разрушило живота ѝ.

Нежно потупа пламналата буза на принцесата.

— Не ме принуждавай да го правя. Кажи ми името на предателката. Тя е извършила измяна, но бедните Баркърови са невинни. Не са сторили нищо. Просто ми кажи името ѝ, за да предотвратиш всички тези ужаси.

Ариста се затрудняваше да мисли, бореше се да си поеме дъх, докато контролът ѝ се изплъзваше. Лицето ѝ трепереше от ударите му, гадеше ѝ се от металическия вкус на кръвта. Вината изваждаше пред нея образите на Хилфред и Емъри — и двамата умрели заради нея. Не можеше да прибави и Баркъровата кръв по ръцете си. Да ги накара да страдат за нейните собствени грешки.

— Ще ти кажа — рече накрая Ариста. — Но искам думата ти, че нищо няма да се случи на Баркърови.

Салдур изглеждаше състрадателен, почти можеше да види някогашното дядово лице. Не можеше да проумее как той бе в състояние да отправя такива низки заплахи, след което да си наложи подобно мило изражение.

— Разбира се, мила. В крайна сметка аз не съм чудовище. Просто ми кажи исканото и нищо от онези неща няма да стане реалност. Кажи сега… как се казва тя?

Ариста се поколеба. Салдур отново скри усмивката си — времето ѝ изтичаше. Тя преглътна и рече:

— Наистина имаше човек, който ме кри, даваше ми храна, дори ми помогна да намеря Гаунт. Тя бе истински приятел, тъй мила и себеотвержена. Не мога да повярвам, че я предавам.