Читать «Тайната история» онлайн - страница 5
Дона Тарт
И тъй, започнах да уча литература, това ми се нравеше повече. Домът не ми стана по-симпатичен. Не мисля, че съм в състояние да предам отчаянието, до което ме довеждаше моята среда. Предвид обстоятелствата и нрава ми предполагам, че бих бил нещастен навсякъде, както в Биариц и Каракас, така и на остров Капри, но тогава бях убеден, че нещастието ми произхожда от онова място. Вероятно част от него наистина произлизаше оттам. До известна степен Милтън има право, когато пише, че „умът е място и в себе си той може / от рая да направи ад…“4 и т.н., но така или иначе бе ясно, че основателите на Плано са използвали за модел не рая, а онова другото, далеч по-скръбно място. Докато бях в гимназията, придобих навика да се шляя след училище из огромните търговски центрове — шляех се из осветените и прохладни галерии, докато стоките и кодовете, местата за отдих и ескалаторите, огледалата и музиката, шумът и светлините им не ме замаеха, предпазният бушон в главата ми не изключеше и изведнъж всичко не изгубеше очертания — цветове без форма, мехур от несвързани молекули. После, подобно на зомби, се добирах до паркинга. Отправях се към игрището за бейзбол, където, без дори да излизам от автомобила и с ръце на волана, седях вторачен в телената ограда и пожълтялата зимна трева, докато слънцето не залезеше и вече не можех да различа очертанията на предметите.
Не можех да разбера същината на своята неудовлетвореност, макар да бях възприел погрешното виждане, че тя е израз на бохемство, с доста смътен марксистки произход (през пубертета нелепо парадирах с привидни социалистически убеждения, главно за да дразня баща си). Бих побеснял дори при най-незабележимия намек, че тя се дължи на пуританската жилка в характера ми, което всъщност бе и истината. Неотдавна открих следния пасаж, написан в една тетрадка, когато съм бил приблизително осемнадесетгодишен: „За мен това място е пропито с миризмата на гнилоч, подобна на миризмата на умиращи презрели плодове. Никъде другаде противните процеси на рождението, съвкуплението и смъртта, тези чудовищни повратни точки в битието, гърците ги наричат «миазма» или «петно», не са толкова животински и същевременно толкова разкрасени, за да изглеждат привлекателни. И никъде другаде толкова много хора не вярват толкова силно в лъжи, изменчивост и смърт, смърт, смърт.“