Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 64

— Не разбирам — казва Том.

Като оставя метлата, Том вдига ръце над главата си и напипва нещо като брезентова козирка. Напомня му за уличния панаир, на който веднъж заведе дъщеря си. Пътят беше блокиран с оранжеви конуси. Стотици художници продаваха картини, скулптури, рисунки. Наредени в безкрайна редица. Продаваха стоката си под увиснал брезентов навес.

Том пристъпва под него. С помощта на метлата описва широка арка над главата си. Тук навесът е поддържан от четири кола.

Военна шатра, мисли си Том. Това няма много общо със спомена му за уличния панаир.

Когато Том беше малък, майка му обичаше да се хвали пред приятелките си, че синът ѝ не допуска да остане неразрешен проблем. Опитва се да намери изход, казваше тя. В тази къща всичко го интересува, абсолютно всичко. Том си спомня как наблюдаваше лицата на приятелките на майка си, жените се усмихваха, докато тя им говореше тези неща. Играчки ли?, продължаваше майка му. Том няма нужда от играчки. За него клонът на дървото е играчка. Кабелите на видеото са играчки. Механиката на прозорците. През целия си живот го бяха описвали така. Той е от хората, които се интересуват как функционират нещата. Питай Том. Ако не знае нещо, ще го научи. Умее да ремонтира разни неща. Всякакви неща. Но Том не намираше в това нищо забележително. Докато не се появи Робин. Тогава го обзе едно неподправено детско изумление пред устройството на нещата. Сега, застанал под шатрата, не може да определи дали се чувства като дете, което се опитва да разбере какво има над него, или е по-скоро бащата, който съветва детето си да се махне оттам.

Мъжете опипват шатрата слепешката, прекарват доста време там.

— Може да ни влезе в употреба — казва Том на Джулс, но Джулс вече го вика някъде отдалеч.

Том пресича улицата. Следва гласа на приятеля си, докато се срещат на съседна ливада. Първата къща, на която попадат, се оказва незаключена. Разбират се да не отварят очи в нея. Влизат.

Вътре се усеща течение. Мъжете знаят, че прозорците са отворени, още преди да са проверили. Метлата на Том му показва, че първата стая е пълна с кашони. Тези хора, мисли си, са се канели да заминат.

— Джулс — казва Том, — провери какво има в кашоните. Аз ще обиколя по-навътре. — Минали са двайсет и четири часа, откакто са напуснали собствената си къща. Сега, усетил килим под краката си, той върви бавно из чуждия дом. Стига до диван. Стол. Телевизор. Джулс и хъскито са почти безшумни. Вятърът свисти през отворените прозорци. Том спира до една маса. Опипва повърхността ѝ, докато пръстите му се спрат в нещо.

Купа, казва си.

Докато я повдига, чува как нещо пада върху масата. Опипва, намира го и установява, че е прибор, който не е очаквал да открие.

Нещо като лъжица за загребване на сладолед, само че по-малка.

Том прокарва пръст по нея. Вътре има нещо гъсто.

Потръпва. Не е сладолед. Веднъж вече му се е случвало да докосне нещо подобно.

На ръба на ваната. До китката ѝ. Кръвта там бе подобна. Гъста. Мъртва. Кръвта на Робин.