Читать «Мисти» онлайн - страница 11

— Ръката на Уриел, който обикновено бе така спокоен, трепереше леко, докато отваряше папката на първата снимка.

— Франси Кътси. — Изучаваше снимката й, пръстът му проследи очертанията й, после той я остави с озадачено изражение. — Странно, очаквах нещо, не знам какво, нещо повече, когато я видя.

Опал му се усмихна с разбиране.

— Не винаги е като светкавица, Уриел. Двамата с Мило не бяхме сигурни, докато не сме свързахме телепатично.

— И тогава? — запитах, любопитна да чуя тази част от историята.

Тя се усмихна широко.

— Електрически шок! — Тя се изчерви, а ние се засмяхме.

— Браво, чичо Мило!

— Да, но... — Опал прочисти гърлото си, ала прекалено късно, за да скрие смущението си, че е казала това. — Запитах Франси дали можем да се срещнем в кафенето на болницата след смяната й. Споменах, че ще доведа гости с дарби, които посещават Кейптаун за първи път.

— Какво очаква тя от нас? — попита Уриел.

— Казах й, че двамата с Мило сме много скучни домакини, тъй като децата ограничават забавленията ни, и се питам дали тя не може да ви запознае с някои от по-младите местни. Утре вечер ще събере група. Достатъчно скоро ли е за теб?

Той преглътна.

— Да.

Опал го потупа по ръката.

— Прегледай папката. Тя е прекрасно момиче, много надарена в работата си.

Уриел кимна, но виждах, че е разочарован. Вероятно това бе само ефектът на часовата разлика и му го казах.

— Права си. Трябва да поспя. — Взе папката. — Имаш ли нещо против да я занеса в стаята си?

— Абсолютно не. Ще ви кажа кога е време за обяд. — Опал нервно прибра трохите в шепата си.

Изчакахме го да излезе от стаята и едва тогава погледите ни се срещнаха.

— О, боже! — каза Опал. — Мислиш ли, че трябва да се обадя на Кристал?

— Да не изпадаме в паника, лельо. Това е само първата кандидатка.

— Мисля, че успях да убедя сама себе си, че съм свършила добра работа и съм намерила подходящата жена, но сега не съм сигурна.

Бранд започна да хленчи, защото Нати го бе оставил и бе отишъл при момичетата. Опал използва телекинетичните си способности, за да накара плюшеното му мече да танцува жига пред него. Той започна да се смее гърлено.

— Прекрасен е — казах. — Толкова е сладък. Всички момиченца от детската градина ще се влюбят в него.

— А всички момчета с психични способности ще се влюбят в теб. Само се надявам Франси да е достатъчно издръжлива да понесе утрешния ден. Трябва да е заподозряла, че съм намислила нещо.

— Защо?

— Дарбата й е да чете мисли. Затова е толкова добра в работата си: може да долови мислите дори на най-объркания малък човек, който не разбира какво го кара да се чувства зле. Страхувам се, че ще очаква да се случи нещо много важно.