Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 79

Няколко минути по-късно на площада се появи един свещеник, насочвайки се с решителна и бърза крачка към ресторанта. Беше строен и красив като италианска филмова звезда. Кройката на свещеническите му дрехи и бялата якичка подсказваха, че макар и скромен, на него не му липсва лична и професионална суета. И с основание. Монсеньор Луиджи Донати — личният секретар на негово Светейшество папа Павел VII, беше вероятно вторият най-могъщ човек в Римокатолическата църква.

У Луиджи Донати се забелязваше някаква хладна упоритост и на Габриел му бе трудно да си го представи да кръщава бебета или да миропомазва болен в някое прашно планинско градче в Умбрия. Очите му излъчваха силен и безкомпромисен интелект, докато упоритата му брадичка разкриваше, че е опасен човек, на когото не бива да се изпречваш на пътя. Габриел знаеше това от личен опит. Година по-рано един случай го бе отвел във Ватикана, в способните ръце на Донати, и двамата заедно бяха осуетили сериозна заплаха от покушение срещу папа Павел VII. Луиджи Донати му дължеше услуга. Габриел можеше да се закълне, че той е мъж, който си плаща дълговете.

Донати беше и човек, който най-много от всичко обичаше да прекара няколко часа в някое огряно от слънцето римско кафене. Неговата взискателност му бе спечелила малко приятели в Курията и също като шефа си, той се измъкваше от оковите на Ватикана всеки път, когато бе възможно. Той бе приел поканата на Габриел за обяд, както удавник се хваща за сламка. Габриел имаше усещането, че Луиджи Донати бе отчайващо самотен. Понякога дори се чудеше дали той не съжалява за живота, който си бе избрал.

Свещеникът си запали цигара със златна запалка.

— Как върви работата?

— Работя по друга творба на Белини — олтарната фреска в „Кризостомо“.

— Да, знам.

Преди да стане папа Павел VII, кардинал Пиетро Лукези беше архиепископ на Венеция, а Луиджи Донати бе негов помощник. Връзките му с Венеция си оставаха силни. Малко неща от случващите се в бившата му епархия оставаха неизвестни за него.

— Вярвам, че Франческо Тиеполо се отнася добре с теб.

— Разбира се.

— А Киара?

— Тя е добре, благодаря.

— Двамата обсъждали ли сте да… узаконите връзката си?

— Сложно е, Луиджи.

— Да, но кое не е?

— Знаеш ли, в този момент наистина звучиш като свещеник.

Донати отметна глава назад и се засмя. Беше започнал да се отпуска.

— Светият отец ти праща поздрави. Каза, че съжалява, че не може да се присъедини към нас. „Пиперно“ е един от любимите му ресторанти. Той препоръча да започнем с filetti di baccala. Кълне се, че са най-хубавите в Рим.

— Непогрешимостта му простира ли се и върху препоръките за мезето?

— Папата е непогрешим само когато действа като върховен учител по въпросите за вярата и морала. Опасявам се, че догмата не се простира върху пържените филета от треска. Но той има забележителен опит по тези въпроси. Ако бях на твое място, щях да послушам съвета му.

Появи се облеченият в бяло сако сервитьор. Донати се зае с поръчката. Виното започна да се лее и настроението му се смекчи като мекия следобед. Той прекара следващите няколко минути, гощавайки Габриел с клюки от Курията, истории за задкулисни свади и дворцови интриги. Всичко беше съвсем познато. Ватиканът не се отличаваше много от Службата. Накрая Габриел насочи със заобикалки разговора към въпроса, който първоначално ги бе събрал: ролята на Римокатолическата църква в холокоста.