Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 60

— Чий е бил манхаймският лагер?

— Бил е американски лагер.

— Знаем ли как е успял да избяга от Европа?

— Не, но трябва да приемем, че му е била оказана помощ.

— ОДЕССА?

— Може да е била ОДЕССА или някоя от другите мрежи за подпомагане на нацистите. — Ривлин се поколеба, после каза: — Или може да е била прочутата и стара институция, базирана в Рим, която е ръководела най-успешната Ратлайн в следвоенния период.

— Ватиканът?

Ривлин кимна утвърдително.

— ОДЕССА не е можела да се мери с Ватикана, що се отнася до финансиране и поддръжка на трасе за бягство от Европа. Тъй като Радек е бил австриец, той почти сигурно е бил подпомогнат от епископ Худал.

— Кой е Худал?

— Алоис Худал е бил австриец, антисемит и горещ привърженик на нацистите. Той е използвал своя пост като ректор на „Понтифичо Санта Мария дел’Анима“ — немската семинария в Рим, за да помогне на стотици офицери от СС да избегнат правосъдието, в това число и на коменданта на Треблинка Франц Щангъл.

— Каква помощ им е оказал?

— Като начало — паспорт от Червения кръст с ново име и входна виза за далечна държава. Освен това им е давал по-малко джобни пари и е плащал за пътуването им.

— Водил ли си е архив?

— Очевидно да, но документите му се пазят под ключ в „Анима“.

— Нужно ми е всичко, което имате, за епископ Алоис Худал.

— Ще ви подготвя една папка.

Габриел вдигна снимката на Радек и внимателно я разгледа. Имаше нещо познато в лицето му. Това чувство се бе загнездило у него през цялото време на краткия разказ на Ривлин. После се сети за скиците с въглен, които бе видял тази сутрин в Музея на изкуствата от холокоста — детето, което трепери от страх пред едно есесовско чудовище, и изведнъж се сети къде бе виждал лицето на Радек преди това.

Той внезапно се изправи и столът му се прекатури.

— Какво има? — попита Ривлин.

— Познавам този мъж — отвърна Габриел, вперил очи в снимката.

— Откъде?

Габриел пренебрегна въпроса.

— Имам нужда да заема това — каза той. После, без да чака отговор от Ривлин, се измъкна през вратата и си тръгна.

15. Йерусалим

Навремето щеше да поеме по магистралата на север през Рамала, Наблус и Йенин. Сега дори и човек като Габриел, умеещ да оцелява, трябваше да е безразсъдно смел, за да предприеме такова пътуване без бронирана кола и военен ескорт. Така че той тръгна по дългия обиколен път надолу по западния склон на Юдейските хълмове към Тел Авив, после нагоре по крайбрежната равнина до Хадера, след това на североизток през хребета на планината Кармел до Ел Мегидо — Армагедон.

Долината се ширна пред него, простирайки се на юг от Самарийската планина до склоновете на Галилея на север — зелено-кафяв килим от редуващи се посеви, овощни градини и гори, засадени от най-ранните еврейски заселници в Мандатна Палестина. Той се насочи към Назарет, след това на изток — към малкия земеделски град в покрайнините на гората Балфур, наречен Рамат Давид.

Отне му няколко минути, докато открие адреса. Едноетажната паянтова къщичка, построена за семейство Алон, беше съборена и на нейно място бе издигната от пясъчник едноетажна къща в калифорнийски стил със сателитна антена на покрива и американски микробус на алеята за коли отпред. Докато Габриел я наблюдаваше, от входната врата излезе войник и енергично прекоси моравата. Една картина изплува пред очите на Габриел. Видя баща си да поема по същия маршрут през топла юнска вечер и въпреки че тогава не го бе осъзнал, това щеше да бъде последният път, в който щеше да го види жив.