Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 59

През пролетта на 1943 година напредването на Червената армия принудило Радек да отклони вниманието си от лагерите на смъртта в Полша към местата за екзекуция по на изток, в окупираната съветска територия. Не след дълго той се върнал в предишния си район в Украйна. Знаел почти буквално къде били заровени телата, защото две години по-рано координирал операциите на отрядите за унищожение. В края на лятото спецподразделението 1005 се преместило от Украйна в Белорусия, през септември действало в прибалтийските държави Латвия и Литва, където цели еврейски общности били изтребени.

Ривлин затвори папката и я бутна с отвращение настрани.

— Никога няма да узнаем от колко трупа са се отървали Радек и хората му. Престъплението е било толкова огромно, че не е могло да се скрие напълно, но Акция 1005 е успяла да унищожи повечето улики и е направила фактически невъзможно след войната да се изчисли точно броят на мъртвите. Толкова акуратна била работата на Радек, че в някои случаи полските и съветските комисии, разследващи Шоа, не могли да намерят никакви следи от масовите гробове. В Баби Яр почистването на Радек било така пълно, че след войната Съветите го превърнали в парк. И сега, за съжаление, липсата на физически останки от мъртвите вдъхновява някои лунатици да твърдят, че холокостът никога не се е случвал. Действията на Радек ни преследват и до днес.

Габриел си помисли за свидетелските показания в „Залата на имената“ — единствените надгробни камъни за милионите жертви.

— Макс Клайн се кълнеше, че е видял Лудвиг Фогел в Аушвиц през лятото или началото на есента на 1942 година — каза той. — Основавайки се на фактите, които току-що ми разказахте, това е напълно възможно.

— Наистина, ако приемем, разбира се, че Фогел и Радек са фактически едно и също лице. Спецподразделението 1005 определено е действало в Аушвиц през 1942 година. Дали Радек е бил там или не, и то в определен ден, вероятно е невъзможно да се докаже.

— Какво знаем относно съдбата на Радек след войната?

— Опасявам се, не много. Той се е опитал да отлети за Берлин, преоблечен като ефрейтор от Вермахта. Бил арестуван по подозрение, че е есесовец, и интерниран в лагера за военнопленници в Манхайм. Някъде в началото на 1946 година е избягал. След това е мистерия. Изглежда, е напуснал Европа. Имало твърдения, че е видян на обичайните места — Сирия, Египет, Аржентина, Парагвай, — но нищо не се оказало сигурно. Търсачите на нацисти са преследвали едрите риби — като Айхман, Борман, Менгеле и Мюлер. Радек е успял да прелети под радара. Освен това тайната на Акция 1005 била толкова добре пазена, че темата едва била засегната на Нюрнбергския процес. Никой в действителност не знаел много за нея.