Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 33

Картината изчезна, заменена от рояк снежинки. Круц седя дълго време, неспособен да откъсне очи от екрана. Най-накрая превключи телефона си на сигурната линия и набра по памет някакъв номер. Позна гласа, който се обади. Не си размениха любезности.

— Страхувам се, че имаме проблем.

— Кажи ми го.

Круц го направи.

— Защо не го арестувате? Той е нелегално в тази страна — с фалшив паспорт и в нарушение на споразумението, сключено между вашата служба и неговата.

— И после какво? Да го прехвърлим в държавната прокуратура, за да го изправят пред съда? Нещо ми подсказва, че той може да поиска да използва такава трибуна в своя полза.

— Какво предлагаш?

— Нещо по-изкусно.

— Считай израелеца за твой проблем, Манфред. Оправи се с него.

— А какво ще правим с Макс Клайн?

Линията прекъсна. Круц затвори телефона.

* * *

В едно тихо затънтено кътче на квартал Щефансдом, в сянката на северната кула на катедралата „Свети Стефан“, има уличка, която е толкова тясна, че става единствено за минаването на пешеходци. В началото на уличката, на приземния етаж на внушителна стара сграда в бароков стил, имаше малко магазинче, в което се продаваха единствено антични часовници за колекционери. Табелата над вратата беше скромна, работното време — непредсказуемо. В някои дни магазинът изобщо не отваряше. Нямаше други служители освен собственика. За група специални клиенти той бе известен като хер Грубер. За други — като Часовникаря.