Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 32

Неговото поделение бе известно като Пети отдел, но сред висшите офицери в полицията и техните шефове в Министерството на вътрешните работи за него се говореше като за „бандата на Круц“. В моменти на самовлюбеност — простъпка, която с готовност си признаваше — той си се представяше като защитник на всички австрийци. Негова работа бе да направи така, че проблемите на останалата част от света да не проникват през границите на спокойна Австрия. Пети отдел беше отговорен за контратероризма, контраекстремизма и контраразузнаването. Манфред Круц притежаваше властта да поставя подслушвателни устройства в офиси и телефонни апарати, да отваря пощенски пратки и да осъществява физическо наблюдение. Чужденците, които идваха в Австрия да си търсят белята, можеха да очакват посещението на някой от хората на Круц. Същото се отнасяше и за австрийските граждани, чиято политическа дейност се отклоняваше от установените правила. Нямаше почти нищо от случващото се в страната, което да не му бе известно, в това число и скорошната поява във Виена на израелец, който твърдеше, че е колега на Ели Лавон от „Разследвания и справки за събития по време на войната“.

Вродената недоверчивост на Круц към хората се простираше и върху неговата лична секретарка. Той изчака тя да напусне стаята, преди да отвори плика и да изтърси снимката върху бюрото си. Тя падна с лицето надолу. Круц я обърна, постави я под ярката бяла светлина на халогенната лампа и внимателно разгледа изображението. Ренате Хофман не го интересуваше. Тя беше обект на постоянно наблюдение от Пети отдел и той прекарваше повече време, отколкото му се искаше, да изучава снимки, направени от наблюдаващите, и да слуша записи от подслушвателните устройства, монтирани в помещенията на „Коалиция за по-добра Австрия“. Не, Манфред се интересуваше повече от тъмната стегната фигура, която вървеше до нея, от мъжа, който се наричаше Гидеон Аргов.

След малко той се изправи и задейства механизма на стенния сейф зад бюрото си. Вътре, мушната между купчина съдебни дела и връзка парфюмирани любовни писма от момиче, което работеше във ведомството, имаше видеокасета на един разпит. Круц погледна датата на етикетчето — януари 1991 г., — после пъхна касетата във видеоапарата и натисна бутона за пускане.

Минаха няколко кадъра, преди да стигне до желаното място. Камерата беше монтирана високо в ъгъла на стаята за разпити, на ръба между стената и тавана, така че гледаше надолу към случващото се. Изображението беше зърнесто, тъй като технологията бе от по-старо поколение. Едно по-младо копие на Круц крачеше из помещението със застрашително бавно темпо. Пред масата за разпити седеше израелецът — с ръце, почернели от огъня, и очи, потъмнели от скръб. Круц беше напълно сигурен, че това е същият човек, който сега се наричаше Гидеон Аргов. Съвсем необичайно израелецът, а не Круц, бе задал първия въпрос. Сега, както и тогава, Круц бе изумен от перфектния му немски с ясно изразен берлински акцент.

— Къде е синът ми?

— Опасявам се, че е мъртъв.

— А жена ми?

— Жена ви е сериозно ранена. Тя се нуждае от незабавна медицинска помощ.

— Тогава защо не я получава?

— Първо трябва да получим известна информация, преди тя да бъде лекувана.

— Защо не я лекуват сега? Къде е тя?

— Не се притеснявайте, тя е в добри ръце. Ние просто искаме да получим отговор на някои въпроси.

— Какви например?

— Като начало може да ни кажете кой сте в действителност. И моля ви, не ни лъжете повече. Жена ви не разполага с много време.

— Вече ме питаха за името стотици пъти! Вие знаете името ми! Господи, окажете й помощта, от която се нуждае.

— Ще го направим, но първо ни кажете името си. Този път истинското си име. Повече никакви измислени имена, псевдоними или имена за прикритие. Нямаме време, не и ако искате жена ви да оживее.

— Името ми е Габриел, копеле!

— Това малкото ви име ли е или фамилното?

— Малкото ми име.

— А фамилното?

— Алон.

— Алон? Това е еврейско име, нали? Вие сте евреин. А също и израелец, предполагам.

— Да, израелец съм.

— Щом сте израелец, какво правите във Виена с италиански паспорт? Очевидно сте агент на израелското разузнаване. За кого работите, господин Алон? Какво правите тук?

— Обадете се на посланика. Той ще знае с кого да се свърже.

— Ще се обадим на посланика ви. И на външния ви министър. И на вашия министър-председател. Но точно сега, ако искате жена ви да получи медицинското лечение, от което толкова отчаяно се нуждае, ще ни кажете за кого работите и защо сте във Виена.

— Обадете се на посланика! Помогнете на жена ми, по дяволите!

— За кого работите?

— Знаете за кого работя! Помогнете на жена ми. Не я оставяйте да умре!

— Животът й е във вашите ръце, господин Алон.

— Мъртъв си, шибаняк такъв! Ако жена ми умре тази вечер, си мъртъв. Чуваш ли ме? Мъртъв си!