Читать «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)» онлайн - страница 361

Но освен като метафора за цяла Европа „Балкански грешник“ може да се тълкува и като метафора изобщо на човека, който без вина става виновен, понеже никой не е застрахован срещу хаотичните превратности на живота, въпреки трите бариери срещу греха или греховете, които Димитър Кирков споменава на едно място на романа си: страх (от наказание), срам (от хората) и съвест (пред себе си).

В една малка глава по средата на романа (края на втората част) повествователят още веднъж среща, този път в съвремието, гръцката девойка, в която преди няколко десетилетия е бил влюбил, но сега тя е остаряла, изумяла с годините и едва успява да го познае. В тази ситуация той има същото усещане, което средновековният немски поет Валтер фон дер Фогелвайде е изразил в едно свое стихотворение:

O, weh, wohin verschwunden ist mir doch Jahr! War nur ein Traum mein Leben, oder ist es wahr? War wirklich auch, wovol ist stets meinte, dass es waer? Dann hab ich wohl geschlafen und weiss es selbst nicht mehr.

(Уви, къде изчезнаха всичките мои години! Сън ли е бил моят живот или истина? Било ли е това, което в моите мисли е било? Тогава може би съм спал, без сам това да осъзная.)

При Кирков това екзистенциално чувство е изразено с думите: „Беше ли, не беше ли тоя моят живот, като съм останал единственият му свидетел?“

Макар да следват още и други вълнуващи глави, този вмъкнат епизод е същностна равносметка на цялата книга. Защото не е ли това в края на краищата и равносметката на всеки отделен човешки живот?…

Норберт Рандов, из словото при връчване на наградата „Берлински хъш“, април 2003 г. — Сп. „Пламък“, кн. 7–9, 2003

Барбара Байер

Ако някой от тукашните ми познати пожелаеше да му определя какво е това homo balkanicus, аз, тъй като по начало избягвам да говоря в дефиниции за живи неща, щях да си направя труда да му преведа от български четири-пет страници, взети от роман. Бих му ги дала да си ги прочете, защото, убедена съм, с помощта на извадките (макар и в превод) всеки би уловил поне крайчеца на феномен, който не от вчера е предмет на най-противоречиви тълкувания и оценки. Не че в тези странички би се намерил изчерпателен и неопровержим като последна истина отговор на въпроса. И всъщност няма смисъл да прибягваме до абстракции и стереотипни формули, когато пред нас най-нагледно и впечатляващо се разгръща самият жив наратив на „балканеца“ в търсенето на своето си самоизяснение.