Читать «Пустинното копие» онлайн - страница 6
Питър В. Брет
В същия момент се почука на вратата и Абан влезе в стаята, куцукайки. Както винаги, дебелият търговец бе облечен в пищни, женски одежди от коприна и кожа, с които парадираше нарочно, за да оскърби аскетичните
Стражите му се подиграваха и го бутаха, докато минаваше, но не сглупиха чак дотам, че да му откажат да влезе. Каквито и да им бяха чувствата, попречеха ли на Абан, рискуваха да си нав-лекат гнева на Джардир, а това никой не го искаше.
Осакатеният
– Какво има? – сопна му се Джардир, когато търпението му стигна предела си.
– Трябва да направите нещо! – изпъшка Абан. – Горят житниците!
– Какво?! – скочи Джардир и стисна ръката на Абан толкова силно, че
– Северната защита на града – промълви Абан. – Можете да видите пушека през вратата.
Джардир се устреми към предните стълби и веднага съзря издигащия се стълб. Обърна се към Джаян.
– Върви – каза той. – Искам да се угасят пожарите, а виновниците да ми бъдат доведени.
Джаян кимна и изчезна по улиците, а след него тръгнаха обучените му воини, строени като ято птици. Джардир отново се обърна към Абан.
– Това зърно ще ви трябва, ако ще храните хората през зимата – каза Абан. – Всяко семенце. Всяха трошичка. Предупредих ви.
Асъм се изстреля напред, сграбчи китката на Абан и със сила изви ръката на търговеца зад гърба му. Абан изкрещя.
– Няма да говориш с такъв тон на Шар’Дама Ка! – изръмжа Асъм.
– Достатъчно – каза Джардир.
Веднага щом Асъм го пусна, Абан падна на колене, сложи и двете си ръце на стъпалата и притисна чело между тях.
– Десет хиляди извинения, Избавителю – каза той.
– Чух какво ме посъветва ти, страхливецът – да не продължавам настъплението към мразовития север – каза Джардир, докато Абан още хленчеше на пода. – Но аз няма да отложа делото на Еверам заради тази... – той ритна снега на стъпалата – ...пясъчна буря от лед. Ако се нуждаем от храна, ще вземем от
– Разбира се, Шар’Дама Ка – каза Абан от пода.
– Прекалено много се забави,
– Ако са останали живи – каза Абан. – По улиците лежат стотици мъртви.
Джардир сви рамене.
– Ти си си виновен, че си толкова бавен. Върви, разпитай своите приятели търговци и ми намери водачите на тези хора.
–
Той беше напълно прав. По закона на Евджаха всеки