Читать «Търговска къща» онлайн - страница 806

— Мартин каза, че това би било страхотен удар! Стига да не фалира борсата. Но аз му заявих на този глупак, че ти всичко ще оправиш.

Дънрос изведнъж осъзна, че приемът на Плъм би бил идеалното място за него. Там ще бъдат и Горнт, и Филип Чен, и всички останали. Горнт! Сега ще може да се разправи с този тип веднъж завинаги.

— Муртаг още ли е долу?

— О, да. Тъкмо тръгвахме. На него му се спи.

Дънрос се извърна настрани, за да скрие усмивката си, и си взе нова копринена риза.

— Можете ли да изчакате за секунда? Имам много хубава новина за него.

— Добре — Ейдриън се приближи и го погледна с големите си сини очи. — Защо не ми подариш апартамент за Коледа, много те моля?

— Завърши първо университета и тогава можеш да излетиш оттук!

— На Коледа. Цял живот ще те обичам.

Дънрос въздъхна, като си спомни колко разтревожена и уплашена беше дъщеря му, когато видя Горнт в билярдната зала. Утре може би ще успее да й връчи главата му на тепсия.

— Не тази Коледа, следващата!

Тя обви врата му с ръце.

— О, благодаря ти, татко, скъпи, но нека да е тази Коледа, много те моля.

— Не, защото ти…

— Моля те, моля те, моля те!

— Добре. Но, за Бога, не казвай на майка си, че съм се съгласил! Жив ще ме одере!

75

19:15 часа

Завесите около леглото на Орланда се полюляваха леко от нощния бриз, въздухът в стаята беше чист и солен. Тя заспа в обятията на Бартлет, обгърната от топлината му. Помръдна с ръка и той се събуди. За миг се замисли къде е и кой е, но всичко си дойде на мястото и сърцето му заби по-силно. Бяха се любили прекрасно. Спомни си нейната всеотдайност, която го издигна до неподозирани висоти. И след това. Тя стана и отиде в кухнята, стопли вода и донесе гореща мокра кърпа, с която избърса потта от тялото му.

— Толкова ми е неудобно, скъпи, че няма нито баня, нито душ, такъв срам, но ако си търпелив, аз ще се погрижа за всичко.

Нова чиста кърпа и невероятно усещане, никога не бе предполагал колко прекрасно може да бъде след любовта — нежните й грижи, деликатни, любещи, всеотдайни, миниатюрният кръст около врата й, който беше единственото й украшение. Той го забеляза да проблясва в сумрака. Неговото значение бе започнало да прониква в съзнанието му, когато тя някак си изведнъж започна да пропъжда мислите му с нежните докосвания на вълшебните си ръце и устни, и след време пак се сляха ведно с боговете и чрез тяхната щедрост изпаднаха в еуфория — и отново в сън.

Бартлет гледаше разсеяно спускащите се от тавана завеси, които потреперваха от въздушните течения, тяхната обграждаща ги прегръдка придаваше по-голяма интимност на леглото, шарките им се открояваха приятно срещу светлината на прозореца, всичко беше идеално. Той лежеше неподвижно, не смееше да помръдне да не я събуди, не искаше да разруши магията, чувстваше нежния й дъх до гърдите си и се любуваше на лицето й, което беше безупречно в съня й.

„Какво да правя, какво да правя, какво да правя?

Нищо за момента. Самолетът е свободен, ти си свободен, тя е невероятна и никоя друга жена не ти е доставяла такова удоволствие. Никоя. Но може ли това да продължи, би ли могло да продължи — а Кейси.“