Читать «Търговска къща» онлайн - страница 804

— Трудно ще ми бъде в понеделник. Следващият би ми бил по-удобен. Мога ли да ви дам потвърждение до петък?

— Да, разбира се. Е, няма да ви задържам повече, тай-пан. — Дънрос вече едва издържаше на напрежението, особено сега, когато достигнаха до последната фаза на преговорите. Той слушаше напрегнато приятния любезен глас на Тип Ток: — Благодаря ви за информацията. Предполагам, че горкият човек ще бъде по залез-слънце на граничния пункт Ло Ву. О, между другото, ако до 9 ч. утре сутринта донесете с мистър Хавъргил и губернатора необходимите документи за кредита, на „Виктория“ веднага ще бъдат прехвърлени половин милиард долара.

Дънрос мигновено съзря уловката.

— Благодаря — отвърна небрежно и заобиколи капана. — Ние с мистър Хавъргил ще бъдем там. Но разбрах, че за съжаление губернаторът е получил нареждане от канцеларията на министър-председателя да остане до обяд в резиденцията за консултации. Аз обаче ще донеса пълномощното и печата му за гарантиране на заема — добави тай-панът, защото разбира се беше немислимо губернаторът да се яви лично с шапка в ръка като най-обикновен длъжник — по този начин щеше да се създаде неприемлив прецедент. — Предполагам, че това ще бъде достатъчно.

Гласът на Тип Ток заприлича на котешко мъркане:

— Сигурен съм, че банката ще може да забави плащането, за да се съобрази със задълженията на губернатора.

— Да, мистър Тип, но преди и следобед Негова светлост ще бъде на улицата с жандармерията и войската, за да ръководи евентуални действия срещу бунтове, предизвикани от хегемонистите. Той е главнокомандващ на Хонконг.

Тип Ток каза по-строго:

— Сигурно и един главнокомандващ ще може да отдели няколко безценни минути за нещо, което явно е от голяма важност?

— За него би било удоволствие — отвърна необезпокоен Дънрос, който познаваше азиатското изкуство за водене на преговори и бе готов да го обсипят с гняв, мед и всичко друго между тях. — Но защитата на интересите на Централното кралство, както и тези на колонията, ще заеме първостепенно място в съзнанието му. Сигурен съм, че за съжаление той ще бъде принуден да ни откаже, докато не отмине това критично положение.

Последва враждебно мълчание.

— Какво предлагате тогава?

Дънрос отново заобиколи капана, като отскочи на резервен вариант.

— О, между другото, неговият адютант ме помоли да ви спомена, че Негово сиятелство ще даде прием за някои от нашите най-видни китайски граждани по време на надбягванията следващата събота, и се питаше дали няма да бъдете по това време в колонията, за да може да ви изпрати покана?

Дънрос не губеше надежда. Предавайки поканата по този начин, той даваше на Тип Ток възможност да приеме или откаже, без да загуби престиж — а в същото време запазваше и престижа на губернатора, който така избягваше необходимостта да изпрати една толкова важна в политическо отношение покана, която можеше и да не бъде приета. Дънрос се усмихна на себе си, тъй като губернаторът и понятие си нямаше още колко важен прием щеше да даде.