Читать «Търговска къща» онлайн - страница 8

— Така трябваше, но аз успях да изтегля поръчката — каза Аластър.

— Кой пренася документацията за двигателите? — попита Филип Чен.

— Ние.

— Но това е много рисковано. — Филип Чен бе много неспокоен. — Не си ли на същото мнение, Йан?

Дънрос не отговори.

— Ако не бяхме се съгласили, щяхме да изпуснем сделката — каза Аластър Струан. — Чрез нея ще удвоим парите си, Филип, а те са ни необходими. Но, което е по-важно, китайците имат нужда от тези двигатели — показаха го повече от ясно, когато бях миналият месец в Кантон. А ние имаме нужда от Китай — показаха ми и това.

— Да, но дванадесет милиона на един кораб… това е огромен риск — настояваше Филип Чен.

Дънрос каза:

— Всичко, което можем да направим, за да отнемем съветски пазари, е в наша полза. Освен това сме изправени пред свършен факт. Аластър, ти каза, че в списъка фигурира един човек, за когото трябва да знам? Шефът на…?

— „Марлбъроу мотърс“.

— А — рече Дънрос и внезапно на лицето му се изписа зловещо задоволство. — Ненавиждам тези педерасти от години. И бащата, и сина.

— Знам.

— Значи фамилията Никлин са потомци на Тайлър Брок? Е, много скоро ще можем да ги изтрием от списъка. Добре, много добре. А те знаят ли, че са в черния списък на Дърк Струан?

— Мисля, че не.

— Още по-добре.

— Не съм съгласен! Мразиш младия Никлин, защото те победи. — Аластър Струан гневно насочи пръста си към Дънрос. — Време е да зарежеш автомобилните състезания. Остави всички тези планински изкачвания и Макао Гран При на полупрофесионалистите. Никлинови могат да отделят повече време за автомобилите си, защото те са животът им, а сега на теб ти предстоят други състезания, много по-важни.

— Макао е аматьорско състезание и тези копелета ме измамиха миналата година.

— Не можа да го докажеш — моторът ти се повреди. Много двигатели се повреждат, Йан. Това беше просто провидение!

— Някой беше бърникал в колата ми.

— Това също не бе доказано! За Бога, ти ли говориш за омраза? В някои случаи си също толкова глупав колкото беше и самият Дявол Струан!

— О?

— Да, и…

Филип Чен бързо се намеси, с желание да сложи край на ожесточението в стаята:

— Ако наистина е толкова важно, моля ви, нека аз се опитам да открия истината. Имам на разположение източници, до които и двамата нямате достъп. Моите китайски приятели ще знаят, трябва да знаят дали Том или младият Доналд Никлин са били замесени. Разбира се — добави той деликатно, — ако тай-панът иска да се състезава, това зависи само от него. Нали, Аластър?

Старецът овладя гнева си, макар че вратът му все още го издаваше:

— Да, да, прав си. И все пак, Йан, съветвам те да се откажеш. Ще ти създадат още повече главоболия, защото те ненавиждат също толкова силно.

— Има ли и други, които трябва да имам предвид в този списък?

След пауза, Струан каза:

— Не, не сега. — Той отвори втората бутилка и говорейки започна да налива. — Е, сега всичко е твое — и удоволствията и неприятностите. Щастлив съм, че ти предавам всичко. След като прегледаш съдържанието на сейфа ще знаеш най-хубавото и най-лошото. — Той им подаде по една чаша и отпи от своята. — Боже Господи, това е най-хубавото вино, произведено някога във Франция.