Читать «Търговска къща» онлайн - страница 7
Джеймс Клавел
— Горнт е не само тай-пан на „Ротуел-Горнт“, нашият основен враг, но и таен потомък на Морган Брок — пряк, макар и незаконен. Той е последният от фамилията Брок.
— Но той винаги е твърдял, че неговият прадядо е Едуард Горнт, американският търговец в Китай.
— Той наистина е наследник на Едуард Горнт. Но всъщност Едуард е син на сър Морган Брок и Крисчън Горнт. Тя е била американка от Вирджиния. Естествено това се е пазело в тайна — обществото не е било по-благосклонно от днес. Когато през 1859 сър Морган е станал тай-пан от старата американска фирма „Ротуел и компания“ в Шанхай, а след това двамата направили всичко възможно, за да ни унищожат. И почти успели — със сигурност те са причината за смъртта на Кълъм Струан. Но след това Локлин и Хег Струан разорили сър Морган и съсипали „Брок и Синове“. Едуард Горнт не ни го е простил, няма да ни го простят и наследниците му — обзалагам се, че и те се заклеват пред своя основател.
— Той знае ли, че сме уведомени?
— Не знам. Но той е наш враг. Родословието му е в сейфа заедно с всички останали. Дядо ми го е открил съвсем случайно по време на Боксерското въстание през 99-а. Списъкът е интересен, Йан, много интересен. За теб има една специална личност. Шефът на…
Внезапен порив разтърси зданието. Една от антиките от слонова кост върху мраморната маса се катурна. Филип Чен нервно я изправи. И тримата се втренчиха в прозорците, наблюдавайки с ужас как отраженията им се извиват при всеки порив, огъващ огромните стъкла.
— Тайфун! — измърмори Филип, а потта изби по челото му.
Притаили дъх, те чакаха „Дяволския вятър“ да спре. Тези внезапни вихрушки връхлитаха безразборно от всички страни, а скоростта им понякога достигаше сто и петдесет възела. След тях цареше винаги опустошение.
Пристъпът отмина. Дънрос се приближи до барометъра, погледна го и го почука. 980.3.
— Продължава да пада — каза той.
— Господи!
Йан хвърли един поглед към прозорците. Дъждът вече биеше почти хоризонтално.
—
— Да, но при това положение сигурно ще се понесе някъде към Филипините. Капитан Мофат е прекалено опитен, за да падне в капана — отвърна Струан.
— Не съм убеден. Капитан Мофат обича да спазва графика. Този тайфун не фигурира в него. Ти… той трябваше да получи заповед. — Дънрос отпи замислено. — Дано
Филип Чен усети надигащата се ярост.
— Защо?
— На борда се намира новият ни компютър и самолетни двигатели на стойност два милиона лири. Незастраховани — поне двигателите. — Дънрос хвърли бегъл поглед на Аластър Струан.
Защитавайки се, старецът отвърна:
— Ако не бяхме приели, щяхме да изпуснем договора. Двигателите пътуват за Кантон. Знаеш, че не можем да ги застраховаме, Филип, при положение че са за комунистически Китай.
После добави с раздразнение:
— Те са… те са южноамериканска собственост, а от Южна Америка за Китай няма никакви експортни ограничения. Въпреки това никой не иска да ги застрахова.
След кратка пауза Филип Чен каза:
— Мислех, че новият компютър ще пристигне през март.