Читать «Търговска къща» онлайн - страница 797
Джеймс Клавел
Чу го да се смее и това я зарадва. Не се бе смял много през последните дни.
— Мъжът има нужда от смях и от млада
— Попитах къде е първата дъщеря?
— Идва, излиза, все е навън с онзи варварин — отвърна А Тат и отиде до вратата на банята, като надникна да види как се облива с вода. — Онзи с дългата коса и смачканите дрехи, дето работи за
— А къде „навън“ ходят, А Тат?
Старата жена повдигна рамене.
— Колкото по-скоро се омъжи първата дъщеря, толкова по-добре. И за нея ще е по-добре друг мъж да й бере гайлето, не ти. Или трябва хубаво да я нашибаш по задника — Дънрос пак се засмя и А Тат се учуди защо ли се смее сега.
— Нещо му е омекнал мозъкът — промърмори тя и се обърна. — Приготвила съм ти малка закуска, преди да тръгнеш.
— Не се притеснявай за ядене… — Дънрос замълча, защото знаеше, че само си губи времето. Чу я да излиза, като си мърмореше, и да затваря вратата след себе си.
Поля се с още студена вода, както беше прав в банята.
„Боже, кога най-после ще спре този отвратителен режим. Така ми се иска да си взема един дълъг горещ душ“ — помисли си той, но умът му все се насочваше към Ейдриън. Изведнъж си спомни съвета на Пенелоуп:
— Кога ще пораснеш, Йан? Тя вече си има свой живот, порасни най-после!
— Опитвам се — промърмори Дънрос, докато се търкаше енергично с хавлията.
Точно преди да заспи бе говорил с жена си по телефона. Тя вече беше в замъка Ейвиърд, Кейти бе останала в лондонската клиника за нови изследвания.
— Другата седмица ще си дойде. Толкова се надявам всичко да е наред.
— Аз поддържам връзка с лекарите, Пен — каза й, че изпраща Гавалан в Шотландия. — Той винаги е искал да отиде там. Както и Кейти, и за двамата ще е по-добре, нали?
— О, чудесно, Йан. Това ще бъде чудесен стимул за тях.
— Могат да се настанят в цялото източно крило.
— О, да. Времето днес е прекрасно, наистина, и къщата е чудесна. Няма ли някаква възможност да отскочиш за няколко дни?
— Затънал съм до гуша в работа, Пен! Чу ли за борсата?
Пенелоуп замълча за секунда и Дънрос си представи как физиономията й се променя, а мислите й се бунтуват безсилно срещу борсата, Хонконг и работата, колкото и да се опитваше да я забрави.
— Да. Сигурно е ужасно — отговори тя с леко променен глас. — Горкичкият. Аластър малко попрекали снощи. Но всичко ще се оправи, нали?
— О, да — отвърна много уверено той, питайки се какво ли ще каже, ако разбере, че трябва лично да гарантира заема на Муртаг, ако го получи. О, Боже, дано стане! Осведоми я за всички новини, после й каза, че А. М. Г. му бе изпратил много интересно съобщение, за което обеща да й разкаже, като се видят, и добави, че пратеникът е една японка с швейцарско поданство. — Доста е хубава!
