Читать «Търговска къща» онлайн - страница 796

Горката глупачка, с изопачените й мечти за могъщество и страст, точно като старата императрица-майка — кошмари на един живот, които никаква светлина не можа да успокои.

А Тат откъсна очи от ножа и се затътри нататък. Къщата никога нямаше да бъде цяла, докато някой не издърпа ножа и не го хвърли в морето, независимо от проклятието.

Старицата не почука на спалнята, а влезе тихо, за да не го събуди, застана над голямото двойно легло и го погледна. Това бяха най-любимите й мигове, когато нейният мъж-дете още спеше, сам, и тя можеше да наблюдава заспалото му лице и да го изучава, без да се притеснява от злобата и лошия нрав на първата съпруга, която й се караше, че само влиза и излиза.

„Глупава жена — помисли си А Тат, като видя бръчките по челото му. — Защо не изпълнява дълга си на първа съпруга и не намери друга жена на моя син, млада, способна да му роди деца, цивилизована, като тази на стария Зеленоок Дявол. Тогава този дом отново ще оживее. Да, къщата има нужда от повече синове — глупаво е продължението на рода да се крепи само на един син. Глупаво е и да се оставя този бик сам, леглото му празно, глупаво е да се оставя да бъде изкушен от някоя лъжлива уличница, да прахосва семето си по други пасища. Защо не разбере, че трябва да пазим къщата! Варвари.“

Видя как очите му се отвориха, погледът му се избистри и той блажено се протегна.

— Време е да ставаш, синко — каза тя, колкото се може по-сурово и заповеднически. — Трябва да се изкъпеш и облечеш и да се обадиш по телефона, айейа, и да оставиш горката си стара майка да шета и да си гледа работата, айейа?

— Да, майко — измънка, прозявайки се, Дънрос на кантонезки, после се отърси като куче, изтегна се още веднъж, стана от леглото и отиде гол в банята.

Тя огледа критично високото му тяло, краката му, целите в жестоки набръчкани белези от изгарянията, получени при самолетната катастрофа. Но това бяха здрави крака, и слабините му бяха здрави, а неговият yang бе твърд и силен.

„Добре — помисли си А Тат — радвам се да видя, че всичко е наред.“

Въпреки това тя бе загрижена, че е все слаб и няма никакъв корем, който да съответства на богатството и положението му.

— Не се храниш достатъчно, сине!

— Повече от достатъчно.

— В кофата има гореща вода. Да не забравиш да си измиеш зъбите — А Тат започна доволна да оправя леглото. — Той имаше нужда от тази почивка — промърмори тя, без да се усеща, че говори на глас. — Цялата седмица приличаше на човек, обладан от зъл дух, работеше по цял ден, по лицето му и около него имаше някакъв страх. Такъв страх може да убие човек — като свърши с леглото, тя извика. — Не стой до късно довечера. Трябва да се грижиш за себе си и ако си хванеш някоя уличница, доведи я тук като разумен човек, айейа?