Читать «Търговска къща» онлайн - страница 78

На вратата се почука.

— Влезте. — Той стана и отиде да посрещне Бартлет. — Здравейте. — Усмихна се и подаде ръка. — Аз съм Йан Дънрос.

— Линк Бартлет. — Те си стиснаха отривисто ръце. — Подранил ли съм?

— Идвате точно навреме. Сигурно знаете, че обичам точността. — Дънрос се засмя. — Чух, че срещата е минала добре.

— Да — отвърна Бартлет, чудейки се дали Дънрос има предвид срещата му с Горнт. — Кейси знае всички факти и цифри, които са й необходими.

— Моите хора са много впечатлени — казала е, че може сама да потвърди окончателното решение. Така ли е, господин Бартлет?

— Може да води преговори и да взема решения до двадесет милиона. Защо?

— Нищо. Просто исках да разбера какви са вашите правила. Моля седнете — имаме още няколко минути. Обядът е от 12:40. Струва ми се, че май сме на път да създадем едно взаимноизгодно предприятие.

— Надявам се. Може би, веднага след като говоря с Кейси, ще можем да се съюзим?

Дънрос погледна календара си.

— Утре в десет. Тук?

— Нямам нищо против.

— Пушите ли?

— Не, благодаря. Отказах ги преди няколко години.

— Аз също, но все още ми се пуши. — Дънрос се облегна назад. — Преди да отидем на обяд, господин Бартлет, искам да обсъдим някои дреболии. В неделя следобед заминавам за Тайпей, ще се върна във вторник за вечеря и бих искал да дойдете с мен. Искам да ви запозная с двама души по време на един голф мач, който се надявам да ви достави удоволствие. Ще поговорим и ще можете да видите вероятните места за строежа на фабриките. Мисля, че е важно. Уредил съм всичко, но няма да е възможно да вземете със себе си Кейси Чолок.

Бартлет се намръщи, чудейки се дали вторникът е просто едно съвпадение:

— Според нареждането на полицейския началник Армстронг, нямам право да напускам Хонконг.

— Сигурен съм, че това може да се уреди.

— Значи знаете за оръжието? — каза Бартлет и изруга на ум за това, че се изпусна. Той успя да задържи неподвижен погледа си.

— О, да. И друг ли ви е досаждал? — попита Дънрос, като го наблюдаваше.

— Полицията разпита дори Кейси! Самолетът ми е задържан, а аз не знам нищо за никакво оръжие.

— Няма защо да се тревожите, господин Бартлет. Нашата полиция си върши много добре работата.

— Не съм разтревожен, а просто раздразнен.

— Това е разбираемо — каза Дънрос, доволен, че срещата му с Армстронг е била поверителна. Много доволен.

„Господи — помисли Йан и почувства гадене, — ако Джон Чен и Цу-ян са замесени по някакъв начин в тази история, Бартлет ще бъде наистина много раздразнен — ще загубим сделката, — той ще се хвърли към Горнт и тогава…“

— Откъде научихте за оръжието?

— Тази сутрин ни уведомиха от нашия офис на Кай Так.

— Досега не се е случвало подобно нещо, нали?

— Да — Дънрос добави непринудено. — Но в контрабандата няма нищо лошо, дори и с оръжие — всъщност и двете са много уважавани професии — другаде ги упражняваме естествено.

— Къде?

— Там, където го желае правителството на Нейно Величество — Дънрос се засмя. — Ние тук сме пирати, господин Бартлет, или поне така изглежда отстрани. — Той направи пауза. — При положение, че успея да уредя въпроса с полицията, ще дойдете ли в Тайпей?