Читать «Търговска къща» онлайн - страница 77

— Не. В писмата си пишеше съвсем категорично, че К. С. Чолок е човекът, който ще води преговорите.

— Е, добре… значи ще си държим на думата и на всичко останало! Какво да направим за „Ноубъл хаус“?

— Откри ли слабото й място?

— Нетърпелива е. Иска да бъде „вътре“ в нещата — да бъде едно от момчетата. Бих казал, че ахилесовата й пета е огромното желание да бъде приета в мъжките среди.

— В това няма нищо лошо — като Свещения Граал. Срещата с Даусън е уговорена за утре в единадесет, нали?

— Да.

— Накарай Даусън да я отложи. Кажи му да измисли някакво извинение и да я прехвърли за сряда по обед.

— Добра идея — да я държим в напрежение, а?

— Кажи на Жак, че аз лично ще отида на тази среща.

— Да, тай-пан. А нещо за Джон Чен? Искаш ли да присъства и той?

След кратка пауза Дънрос каза:

— Да. Видя ли го?

— Не. Би трябвало да дойде на обяда. Да го потърся ли?

— Не. Къде е Филип?

— Отиде си вкъщи. Ще се върне в два и половина.

— Слушай… — Интеркомът иззвъня. — Един момент, Ендрю. — Той натисна бутона. — Да, Клаудия?

— Извинете, че ви прекъсвам, тай-пан, но успях да се свържа с господин Джен в Тайпей. На втора линия е. А господин Бартлет току-що пристигна долу.

— Пусни го да влезе, веднага щом приключа разговора с Джен. — Той включи отново четвърта линия. — Ендрю, може да закъснея няколко минути. Поеми домакинството за аперитива и въобще началото. Лично ще доведа Бартлет.

— Добре.

Дънрос превключи на втора линия.

— Цау ан — каза той на мандарински диалект. — Как си? — беше доволен, че разговаря с чичото на Уей-уей, генерал Джен Танг-уа, заместник-шеф на нелегалната тайна полиция Куоминтанг в Хонконг.

— Шей-шей — и продължи на английски — какво става, тай-пан?

— Мислех, че сигурно знаеш… — Дънрос му разказа накратко за оръжието, за Бартлет и за това, че се е намесила полицията, но не и за Цу-ян, нито за Джон Чен.

— Айейа! Това наистина е много любопитно. И си сигурен, че не е работа на Бартлет?

— Да. По всичко личи, че няма причина. Никаква. Би било глупаво да използва собствения си самолет. А Бартлет не е глупав — каза Дънрос. — Кой би могъл да има нужда от такъв тип оръжие тук?

Настъпи тишина.

— Криминални типове.

— Триади ли?

— Не всички триади са престъпници.

— Да — рече Дънрос.

— Ще видя какво мога да разбера. Сигурен съм, че няма нищо общо с нас, Йан. Остава ли уговорката ни за неделя?

— Да.

— Хубаво. Ще се опитам да науча нещо по въпроса. По едно питие в шест вечерта?

— А може ли в осем? Виждал ли си Цу-ян?

— Мисля, че не би трябвало да се появи преди уикенда. Нали той ще е четвъртият в играта ни в понеделник с американеца?

— Да. Чух, че рано днес е отлетял нанякъде. — Дънрос каза това съвсем простичко.

— Няма начин да не се обади — да му кажа ли да ти завърти един телефон?

— Да. Когато реши. Не е нещо важно. Ще се видим в неделя в осем.

— Да, и благодаря за информацията. Ако открия нещо, ще се обадя веднага. Чао.

Дънрос затвори телефона. През лялото време бе слушал много внимателно гласа на Джен, но не чу нищо странно. Къде, по дяволите, е Цу-ян?