Читать «Търговска къща» онлайн - страница 777

Дънрос се намръщи.

— И вие трябва само да му го дадете?

— На него или на нея — отговори тя любезно. — Да, когато ми го поискат, не и преди. Мистър Гресенхоф ми каза, че след като пликът бъде предаден, този човек ще си върне един дълг. Благодаря ви за подаръка, тай-пан. Ще го пазя.

Сервитьорът дойде и му наля остатъка от шампанското, после пак се отдалечи.

— Как мога да се свързвам с вас в бъдеще, Рико-сан?

— Ще ви дам три адреса и телефона, на които можете да ме намерите, един в Швейцария и два в Япония.

— Ще бъдете ли в Япония по следващата седмица?

Рико го погледна и дъхът му секна от красотата й.

— Да. Ако вие пожелаете — отвърна тя.

— Много.

72

14:30 часа

„Сий уич“ бе пуснала котва недалеч от пристанището Ша Тин, където акостираха за обяд. Веднага щом пристигнаха, готвачът, Кейси и Питър Марлоу слязоха на брега, за да подберат под ръководството на Горнт скаридите и рибата за обяд направо от цистерните с морска вода на кея. После от шумния пазар купиха пресни плодове. Менюто включваше бързо изпържени скариди с хрупкаво цветно зеле. Риба, натъркана с чесън и изпържена в тиган, която беше сервирана с разнообразни китайски зеленчуци.

Обядът премина сред смях, китайките бяха забавни и щастливи. Всички говореха някакъв повече или по-малко солен английски, Дънстън Бар беше невероятно смешен, другите също се включиха в шегите и Кейси си помисли колко по-различни от обикновено са мъжете. По-невъздържани и момчешки настроени и това й се стори тъжно. Разговорът премина на делови въпроси и за тези няколко кратки часа тя научи за хонконгските методи на работа много повече, отколкото от всичките книги, които беше прочела. Все по-ясно й ставаше, че един външен човек трудно би се добрал до богатство и власт в Хонконг.

— О, вие ще се справите много добре тук, Кейси, ти и Бартлет — й каза Дънстън Бар. — Стига да играете по тукашните правила и данъчни структури, а не по американските, прав ли съм, Куилън?

— В известен смисъл. Ако тръгнете с Дънрос и „Струан“ — стига те да просъществуват като реалност до другия петък — ще обирате по малко мляко, но не и каймак.

— Ако тръгнем с теб, по-добре ли ще ни бъде?

Бар се засмя:

— Много по-добре, Кейси, но пак ще обирате само мляко, без каймак.

— Да кажем, Кейси, че при нас млякото ще бъде с по-голяма масленост — каза дружелюбно Горнт.

Разнесе се прекрасният аромат на прясно изпечено и смляно кафе. Разговорът около масата беше общ, разменяха се закачки и, главно заради нея, се обсъждаше търговията в Азия, търсенето и предлагането, отношението на азиатците към контрабандата, а китайките бъбреха помежду си.

Изведнъж се намеси Грей с нотка на хапливо раздразнение в гласа:

— По-добре попитайте Марлоу за това, мистър Горнт. Той знае всичко за контрабандата и изнудването още от Чанги.

— Стига, Грей — обади се Питър Марлоу във внезапно настъпилата тишина. — Престани!

— Мислех, че се гордеете с това, ти и твоят изнудвач янки. Не е ли така?

— Престани, Грей — повтори Питър Марлоу с безизразна физиономия.

— Както кажеш, приятелче — Грей се обърна към Кейси. — Попитайте го.