Читать «Търговска къща» онлайн - страница 773
Джеймс Клавел
— Днес?
— Утре. Първо трябва да свърша с тази работа, а и много ми се иска да видя тази мисис Гресенхоф. Дънрос дали ще изпълни заплахата си?
— Сто процента.
Съндърс се попипа по веждите, воднистите му сини очи бяха станали още по-безцветни от обикновено.
— Ами Брайън?
— Според мен…
Вратата на асансьора се отвори. Те излязоха и пресякоха фоайето. Униформеният портиер отвори вратата на колата на Крос. Той се включи в задръстеното движение, пристанището бе обвито в мъгла, дъждът бе спрял за момент.
— Според мен е нужен само още един разпит, после Армстронг може да се заеме с възстановяването му. Понеделник до залез-слънце е много скоро, но… — той сви рамене. — По-добре да не използваме повече червената стая.
— Съгласен съм, Роджър. Да благодарим на Бога, че този приятел има здрав организъм.
— Да.
— Струва ми се, че Армстронг скоро ще капитулира.
— Може да проведе още един разпит. Съвсем спокойно.
— Дано. Божичко, какъв късмет имахме. Невероятен!
Разпитът в 6 ч. сутринта не беше донесъл нищо ново. Но точно когато се канеха да се откажат, сондажът на Армстронг попадна на златна мина: най-после разбраха истината за професор Джоузеф Йу от Техническия университет в Принстън, Станфорд. Отличен ракетен специалист и консултант в НАСА.
— Кога трябва да пристигне в Хонконг, Брайън? — попита Армстронг и целият екип на СИ в контролната стая затаи дъх.
— Аз, аз не… искам да помисля, нека да помисля… а, не мога да си спомня… а, да, след, след… в края на… на този месец… кой месец сме сега? Не мога да си спом… спомня… кой ден е. Той трябваше да пристигне… и после да продължи…
— Откъде и закъде?
— О, не знам, о, не, те не ми казаха… само… само дето някой спомена, че той… той бил отплувал от Хавай на почивка в Гуам и трябвало да пристигне тук след десет дни… Мисля, че беше 10 дни след… след конните състезания.
И когато Крос се обади на Роузмънт и му предаде новината — без да му казва откъде я беше научил, — американецът онемя и изпадна в паника. Веднага поръча да претърсят района на Гуам, за да предотвратят бягството на професора.
— Чудя се дали ще го хванат — промърмори Крос.
— Кого?
— Джоузеф Йу.
— Много се надявам — каза Съндърс. — Защо, по дяволите, бягат тия учени? Отвратително! Единственото смислено обяснение е, че професорът ще издигне китайската ракетна техника до стратосферата, а от това Съветите тръпки ще ги полазят. Много хитро, ако питаш мен. Ако Китай и Съюзът се скарат, от това ще спечелим ние — той се отпусна по-удобно на седалката на колата, тъй като го болеше гърбът. — Роджър, не мога да рискувам Дънрос да публикува този шифър или да задържи копие у себе си.
— Да.
— Той се мисли за прекалено умен,
— Да.
Стигнаха навреме до ресторант „Скайлайн“. Крос бе разпознат мигновено и веднага им бе освободена една дискретна маса до бара. Докато Съндърс поръчваше алкохол и още кафе, Крос се обади да изпратят двама агенти, един британец и един китаец. Те пристигнаха много бързо.
