Читать «Търговска къща» онлайн - страница 758

Джини пак го прегърна.

— О, благодаря за почивка, Греги — аз винаги много добра — и тръгна.

След срещата с Коронски Суслов огладня. Отиде до очукания хладилник и си взе шоколад. Изяде го, после запали газовата печка и започна да си пържи яйца. Пак го обзе безпокойство.

„Забрави за това. Мисли за Джини. Може би в морето тя няма толкова да ме отегчава. Ще ми разнообразява нощите, поне някои от тях, а тай-панът — дните, докато пристигнем. Дотогава той ще се е изчерпал, а тя ще изчезне от живота ми и опасността ще премине завинаги. Ще отида на дачата си, където ще ме чака фурията на Сергеев. Ще се сбием, тя ще ме нарича с всякакви мръсотии, докато изгубя търпение и разкъсам дрехите й, може пак да я нашибам. Тя ще се противи, докато не я обладая и не експлодирам в нея, понякога дори заедно с нея, за Бога, как бих искал да е така всеки път. После ще заспя, без да знам кога ще ми види сметката. Но тя е предупредена. Случи ли се нещо с мен, моите хора ще я дадат на прокажените в източната част на Владивосток заедно с цялото й семейство.“

По радиото прозвуча сигналът за новините на английски в 7 ч.

— Добро утро. Говори Радио Хонконг. Очакват се нови проливни дъждове. „Виктория бенк“ потвърди официално, че ще поеме всички дългове на „Хо-Пак“ и моли вложителите да се наредят чинно на опашка в понеделник, ако искат да изтеглят парите си.

През нощта на много места в колонията имаше свличания. Най-лошо са пострадали нелегалните селища около Абърдийн, Сау Мин Пин и Суи Фай Теръс в Уанчай, където 6 големи свличания на почвата са разрушили много сгради в района. Открити са 33 загинали, но се предполага, че още много са погребани под свлачищата.

Няма ново развитие по делото за отвличането и жестокото убийство на Джон Чен от Бившите вълци. Обявена е награда от 100 000 долара за всяка информация, който би могла да помогне за залавянето им.

Съобщенията от Лондон потвърждават, че тазгодишната реколта в СССР отново е пропаднала.

Суслов не чу края на новините. Знаеше, че съобщенията от Лондон са верни. Свръхсекретни прогнози на КГБ бяха предсказали, че и тази година реколтата ще бъде по-слаба дори от необходимия минимум за изхранването им.

„Защо, по дяволите, не можем да се изхраним? — искаше му се да изкрещи, тъй като сам бе разбрал що е глад и подут стомах със силни болки, а се бе наслушал и на страховитите разкази на майка си и баща си.

Значи пак ще има глад и затягане на коланите, пак ще се наложи да купуваме пшеница от чужбина срещу трудно спечелената валута, бъдещето ни пак ще бъде застрашено, а храната ни — ахилесовата пета, както винаги. Никога нямаме достатъчно. Никога не достигат умение, трактори, торове или пари, всички пари отиват за оръжия и армии, за самолети и кораби. Много по-важно е да бъдем достатъчно силни, за да се защитим от капиталистическите гадове и китайските ревизионисти. Да им обявим война и да ги смажем, преди те да са ни смазали. Но никога нямаме достатъчно храна за себе си и за нашите буферни зони — Балканите, Унгария, Чехословакия, Полша, Източна Германия, Прибалтика. Защо тия копелета все пак успяват да се изхранят? Защо фалшифицират данните за реколтата си и ни мамят, лъжат, и крадат? Ние ги защитаваме, а те какво правят? Мръщят се и ни мразят и все пак, ако не е нашата армия и КГБ да държи в подчинение оная гадна пасмина от ревизионисти и дисиденти, те ще се разбунтуват — като в Източна Германия и Унгария — и ще настроят идиотските тълпи срещу нас.