Читать «Търговска къща» онлайн - страница 67

— Да. Много жалко.

— По дяволите. Мислех, че ще бъда одобрен, а вместо това управителният съвет избра Джонджон. От снощи е вече официално. В дъното на всичко отново е Дънрос и проклетите акции, които имат. Как мина срещата?

— Нашият американец лапна въдицата, точно както ти казах, че ще стане. — Горнт дръпна силно от цигарата и се опита да не издава вълнението си. — Какво ще кажеш за една малка специална акция, преди да се пенсионираш?

— Какво си намислил?

— Напускаш в края на ноември, нали?

— Да. След двадесет и три годишна служба. Няма да съжалявам особено.

„Аз също — помисли със задоволство Горнт. — Не си в крак с времето и си адски консервативен. Единственото ти качество е, че мразиш Дънрос.“

— Значи още почти четири месеца. Имаме на разположение достатъчно време. Ти, аз и нашият американски приятел.

— Какво си си наумил?

— Помниш ли един от хипотетичните планове, които разигравах? Наричах го „конкуренция“.

Хавъргил се замисли за момент.

— Беше за това как да се превземе или отстрани противникова банка, нали? Защо?

— Да речем, че някой е поизтупал праха от този план, направил е няколко промени и го е пуснал в ход… преди два дни. Да речем, че някой е знаел, че Дънрос и останалите ще гласуват за твоето отстраняване и е поискал да отмъсти. „Конкуренция“ ще свърши чудесна работа.

— Не разбирам защо. Какъв е смисълът да се атакува?

— Е, но да речем, че някой е променил целта, Пол.

— Към кого?

— Ще се отбия при теб в три часа и ще ти обясня.

— Към кого е насочен?

— Ричард. — Ричард Куанг контролираше „Хо-Пак бенк“, една от най-големите измежду многото китайски банки в Хонконг.

— Мили Боже! Но това е… — Настъпи дълга пауза. — Куилън, наистина ли си започнал „конкуренция“… пуснал си го в ход?

— Да. И никой друг, освен теб и мен не знае това.

— Но по какъв начин това ще се обърне срещу Дънрос?

— По-късно ще ти обясня. Йан в състояние ли е да покрие задълженията си за корабите?

Настъпи пауза, която Горнт отбеляза.

— Да.

— Да, но какво?

— Но съм сигурен, че ще се справи.

— Какви други проблеми има Дънрос?

— Съжалявам, но това няма да е етично.

— Разбира се — отвърна с тих глас Горнт, — ще ти поставя въпроса другояче. Да кажем, че лодката им е леко наклонена. А?

Настъпи още по-дълга пауза.

— В подходящ момент и мъничка вълна може да ги потопи, както и всяка друга компания. Дори и твоята.

— Но не и „Виктория бенк“.

— О, не.

— Добре. Ще се видим в три. — Горнт затвори телефона и отново избърса потта от челото си. Възбудата му беше огромна. Той загаси цигарата си, направи една бърза сметка й след това отново набра. — Чарлс, обажда се Куилън. Зает ли си?

— Не. С какво мога да ти бъда полезен?

— Искам баланса. — „Баланс“ бе таен сигнал за адвоката, означаващ, че той трябва да телефонира на осем подставени лица, които да купят или продадат на борсата акции вместо Горнт — тайно, за да не може да се проследи пътят им до него. Всички дялове й всички пари щяха да минат единствено през ръцете на адвоката, така че нито подставените лица, нито брокерите да знаят от чие име се правят тези операции.