Читать «Търговска къща» онлайн - страница 66

— Айейа, преживяхме прекрасни мигове — отново каза Горнт, като все още я желаеше, въпреки че не беше лягал с нея от момента, в който научи за Макао.

— Куилън… — започна тя, ръката му възпламеняваше и нея.

— Не.

Блуждаещият й поглед се насочи към вътрешната врата.

— Моля те. От три години не съм имала никого…

— Благодаря ти, но не — хвана я за ръцете — твърдо, но с нежност — и я отдели от себе си. — Вече сме изживели най-хубавото — каза той с маниера на познавач. — Нека не го разваляме.

Тя седна на ръба на бюрото, гледайки го мрачно.

— Ти винаги печелиш, нали?

— В деня, в който станеш любовница на Бартлет, ще ти направя подарък — каза той спокойно. — Ако те заведе в Макао и останеш три дни с него, така че всички да ви видят, ще ти подаря нов Ягуар. Ако ти предложи брак, ще получиш апартамента и всичко, което се намира в него, а също и къща в Калифорния като сватбен подарък.

Дъхът й секна, а след това се усмихна тържествуващо:

— Модел XK-E, черен. Куилън, това е фантастично! — В следващия момент щастието й се изпари. — Какво чак толкова има в него? Защо е толкова важен за теб?

Той само я изгледа втренчено.

— Извинявай, извинявай, не трябваше да задавам този въпрос. — Тя взе замислено една цигара, запали я, наведе се към него и му я подаде.

— Благодаря — погледът му падна върху извивката на гърдите й. Той й се наслаждаваше и в същото време бе малко натъжен от факта, че тази красота е толкова преходна. — А между другото, не бих искал Бартлет да научи за нашата уговорка.

— Аз също. — Тя въздъхна и насила се усмихна. После стана и сви рамене. — Айейа, така или иначе връзката ни нямаше да издържи дълго. Със или без Макао. Ти щеше да се промениш — в един момент щеше да ти омръзне — с всички мъже е така.

Тя поправи грима и ризата си, изпрати му въздушна целувка и си тръгна. Той се загледа в затворената врата, после се усмихна и смачка в пепелника цигарата, която му бе дала без дори веднъж да дръпне от нея, защото не искаше да се докосва до отпечатъка от устните й. Запали нова и тихо си затананика.

„Отлично — мислеше си радостно, — сега ще видим, господин Скапан Наперен Самонадеян Янки Бартлет, ще видим как ще се справите с този нож. Макарони и бира естествено!“

После Горнт долови във въздуха лекия дъх на парфюма й, който го запрати отново назад към спомените за моментите, прекарани с нея в леглото. „Когато бе млада — напомни си той. — Слава Богу тук няма данък за младостта и красотата, човек може да я получи само с едно телефонно обаждане или стодоларова банкнота.“

Взе телефона й набра, щастлив, че Орланда бе повече китайка, отколкото европейка. Китайците са толкова практични хора.

Сигналът бе прекъснат и той чу отривистия глас на Хавъргил.

— Да?

— Пол, Куилън се обажда. Как е?

— Здравей, Куилън. Естествено вече знаеш, че през ноември Джонджон поема ръководството на банката?