Читать «Търговска къща» онлайн - страница 51
Джеймс Клавел
— Разбира се. Очевидно е. Защо мислите, че е някой от „Струан“?
— И двамата разбойници казаха… — Армстронг извади бележника си и погледна в него. — Въпросът ни беше: „Къде щяхте да закарате тези пакети?“ — И двамата по различен начин признаха: „До склад 15, трябваше да оставим пакетите в дъното на седма клетка.“ — Той вдигна очи към Дънрос.
— Това не значи нищо. Притежаваме най-големите складове на летище Кай Так. И това, че е трябвало да оставят оръжието в един от тях, не доказва нищо друго, освен това, че са хитри. През нас преминават толкова много стоки, че би било лесно за всеки да вкара външен камион. — Дънрос се замисли за момент. — Петнадесети е точно на изхода, идеално място. — Той посегна към телефона. — Веднага ще изпратя човек от охраната, за да…
— Недейте, ако обичате, поне засега.
— Защо?
— Следващият ни въпрос — продължи Армстронг — беше: „Кой ви нае?“ Естествено казаха измислени имена и описания и отрекоха всичко, но скоро ще станат по-сговорчиви. — Той се усмихна зловещо. — Все пак единият от тях, след леко извиване на ухото, в преносен смисъл разбира се, каза следното: „Оставете ме на мира, имам важни приятели!“ „Нямаш нито един приятел на този свят“ — каза сержантът. „Може би, но многоуважаваният Цу-ян има и Чен от «Ноубъл хаус» също.“
Настъпи дълга и тежка тишина. Те чакаха.
„Тези проклети автомати“ — мислеше побеснял Дънрос. Но лицето му остана спокойно, мозъкът му заработи още по-бързо.
— При нас работят повече от сто души с фамилия Чен. Някои от тях са роднини, други — не са. Чен е толкова често срещано име, колкото и Смит.
— А Цу-ян? — попита Брайън Куок. Дънрос сви рамене:
— Той е директор на „Струан“, но е директор и в „Блекс“, във „Виктория бенк“ и в още четиридесет компании, един от най-богатите хора в Хонконг и име, за което всеки в Азия би се сетил веднага. Както и Чен от „Ноубъл хаус“.
— Знаете ли, че е заподозрян в това, че е с много висок ранг в йерархията на триадите — и по-специално в „Гриън пенг“? — попита Брайън Куок.
— Всеки по-важен шанхаец е под същото подозрение. Боже Господи, Брайън, знаеш ли, предполагаше се, че Чианг Кай-шек преди години е предал на „Гриън пенг“ Шанхай като техен основен район на действие, при условие, че подкрепят северната му кампания срещу висшите военни. „Гриън пенг“ не е ли все още, повече или по-малко, официална националистична тайна организация?
Брайън Куок каза:
— Йан, как е спечелил парите си Цу-ян? Първото си богатство?
— Не знам. Кажи ми, Брайън.
— С контрабанда на пеницилин, лекарства и бензин — но най-вече с пеницилин — по време на Корейската война. Прехвърлял ги е през границата за комунистите. Преди Корея е имал само парче плат, колкото да скрие срамните си части, и една счупена рикша.
— Това са само слухове, Брайън.
— Струан също е направил състояние.
— Да. Но би било наистина много глупаво да намекваш, че е от контрабанда, явно или тайно — каза меко Дънрос. — Наистина много глупаво.
— Не е ли?
— Струан е започнал с малко контрабанда преди около сто и двадесет години, поне така разказват, но това е била почитана професия и никога не е била в нарушение на британските закони. Ние сме капиталисти, които спазват законите и китайски търговци и сме такива от много години.