Читать «Търговска къща» онлайн - страница 50

Дънрос се отпусна на стола си:

— Какво става?

Армстронг рече:

— Сигурен съм, че вече знаете. Става въпрос за оръжието, намерено в самолета на Бартлет.

— Да, чух тази сутрин — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен? Имате ли някаква представа защо и за кого е предназначено? И от кого? Хванали сте двама души?

Армстронг въздъхна:

— Да. Наистина се оказа, че са механици — и двамата бивши възпитаници на Националните военновъздушни сили. Без досиета в полицията, макар и да се предполага, че са членове на тайни триади. И двамата са дошли тук по време на голямата емиграционна вълна през 49-а година. Между другото, може ли всичко това да си остане само между нас?

— А вашите шефове?

— Иска ми се да включа и тях, но го запазете само за себе си.

— Защо?

— Имаме основание да мислим, че оръжието е било изпратено на някой от „Струан“.

— Кой? — попита рязко Дънрос.

— Ще го запазите ли в тайна?

— Да. Кой?

— Какво знаете за Линкълн Бартлет и Кейси Чолок?

— Разполагаме с подробно досие за него, но не и за нея. Интересува ли ви? Мога да ви дам копие, при условие, че това също ще остане в тайна.

— Разбира се. Много ще ни помогнете.

Дънрос включи интеркома.

— Да, сър? — чу се гласът на Клаудия.

— Извадете копие от досието на Бартлет и го дайте на господин Армстронг, преди да си тръгне. — Дънрос изключи интеркома.

— Няма да ви отнемаме много време — каза Армстронг. — Винаги ли правите досиета на потенциалните си клиенти?

— Не. Но искаме да знаем с кого работим. Ако успеем да сключим сделката с Бартлет, това би означавало за нас милиони, както и за него. Хиляда нови работни места за Хонконг — фабрики, складове, много голямо разрастване — заедно със съответните рискове, които поемаме. Всеки в бизнеса прави тайно финансово проучване — може би ние сме малко по-старателни. Обзалагам се на петдесет долара, че той е направил същото за мен.

— Не са ли отбелязани някакви връзки с престъпния свят?

Дънрос се сепна:

— Мафия? Или нещо от този род? Боже Господи, не, нищо. Освен това, ако Мафията се опитваше да стъпи тук, те нямаше да изпратят само десет автомата M14, две хиляди патрона и една кутия гранати.

— Информацията ви е страшно точна — прекъсна го Брайън Куок. — Прекалено точна. Разопаковахме ги само преди час. Кой е вашият информатор?

— Нали знаете, че в Хонконг няма тайни.

— В днешно време човек не може да разчита и на собствените си полицаи.

— Мафията със сигурност би изпратила двадесет пъти повече и при това пистолети. Но би се провалила тук, независимо от това с какво се занимава. Никога не биха могли да изместят нашите триади. Не, не може да е Мафията — това е работа на местен човек. Кой ви даде информацията за пратката, Брайън?

— Полицията на токийското летище — каза Куок. — Един от механиците им правел задължителна проверка — знаеш колко са съвестни. Докладвал на своя началник, тяхната полиция ни се обади и ние казахме да ги пуснат.

— В такъв случай се свържете с ФБР и ЦРУ — накарайте ги да проверят в Хонолулу или в Лос Анжелос.

— И вие ли сте проверили маршрута им?