Читать «Търговска къща» онлайн - страница 123

Джеймс Клавел

— Ако наистина сте най-добрите, парите ще се върнат хилядократно. Сигурен съм, че ще се върнат хилядократно. — Каза той съвсем сериозно.

— Естествено, ще направя всичко, което е по силите ми. А сега, конкретно какъв вид информация ви интересува?

— Всякаква и за всичко в областта на търговията и политиката, която би помогнала на „Струан“ да прави своите планове, с по-специално внимание към Тихоокеанската зона, към мисленето на руснаците, американците и японците. Предполагам, че ние познаваме китайците по-добре от всеки друг. По-добре е да получа повече отколкото по-малко. Всъщност всичко би могло да бъде от полза, защото смятам да изведа „Струан“ извън пределите на китайската търговия и по-конкретно искам компанията да стане международна и да се измъкне от сегашната си зависимост от китайската търговия.

— Много добре. Първо: не бих искал да доверявам нашите доклади на пощите.

— Ще уредя личен куриер.

— Благодаря ви. Второ: трябва да имам свободата да подбирам, да назначавам и да уволнявам останалите членове на комисията, както и да харча парите така, както намеря за добре.

— Съгласен съм.

— Пет души ще бъдат достатъчни.

— Колко искате да им плащаме?

— 5 000 лири годишно при необвързващ договор за всеки от тях би било чудесно. За тези пари мога да намеря първокласни хора. Да. Ще назнача сътрудници за специални проучвания, такива каквито искам. Тъй като… тъй като повечето от контактите ни ще бъдат с чужбина, а много от тях с Швейцария, възможно ли е парите да бъдат там?

— Да речем, че внеса сумата, за която сме се договорили на четири пъти в специална сметка в швейцарска банка. Ще можете да теглите, когато и колкото поискате — само срещу вашия или моя подпис. Ще давате отчет само на мен в края на всяко тримесечие. Ако искате да създадем някакви правила, аз нямам нищо против.

— Чудесно. Няма да мога да ви съобщавам имена — не мога да давам отчет за това на кого плащам.

След кратка пауза Дънрос каза:

— Добре.

— Благодаря ви. Мисля, че се разбираме един друг. Можете ли да ми дадете някакъв пример за това какво искате?

— Не искам да изпадна в ситуацията, в която е изпаднал моят предшественик при Суец.

— О! Имате предвид фиаското през 1956-а, когато Айзенхауер ни предаде отново и доведе до провал нападението срещу Египет, защото Насър беше национализирал канала?

— Да. Това ни струваше цяло състояние — разсипа връзките ни с Близкия Изток и почти ни разори. Ако предишният тай-пан бе имал информация за вероятния изход от кризата в Суец, можехме да натрупаме цяло състояние от продажбите на пространства за товари в корабите ни, можехме да увеличим флота си… или пък, ако имахме предварителен поглед върху мисленето на американците и по-конкретно за това, че Айзенхауер отново ще се изправи заедно със Съветска Русия срещу нас, със сигурност щяхме да намалим загубите си.