Читать «Търговска къща» онлайн - страница 122

Дънрос леко се усмихна, без да изпитва страх, нито завист. Втренченият поглед на прадядо му го успокояваше повече от всичко друго — знаеше, че е обладан от неговия дух, поне малко. С полуподигравателен жест той вдигна чашата с шампанско към портрета, както бе правил много пъти: „Наздраве!“

Очите го гледаха втренчено.

„Какво щеше да направиш, Дърк — неуморими Дърк. Сигурно просто щеше да кажеш: Намерете предателите и ги убийте — размишляваше той. — И сигурно щеше да бъдеш прав.“

Проблемът с предателя от полицията не го разстрои толкова колкото информацията за шпионската мрежа Севрин, нейните връзки със Съединените щати и удивителните, тайни постижения на комунистите в Англия. „Откъде, по дяволите, събира Грант цялата тази информация?“ — запита се за стотен път.

Спомни си тяхната първа среща. Алън Медфърд Грант бе нисък, приличащ на елф, оплешивяващ мъж с големи очи и големи зъби, със спретнат раиран костюм и бомбе. Хареса го, веднага щом го видя.

— Не се притеснявайте, господин Дънрос — каза Грант, когато през 1960 Дънрос го нае, веднага след като стана тай-пан, — уверявам ви, че няма да има никакво противоречие с интересите на правителството на Нейно Величество, ако аз оглавя вашата комисия за изследвания без пълно обвързване, както се разбрахме. Всъщност с тях съм изяснил този въпрос. Ще ви предоставям, разбира се поверително, лично за вас и при положение, че в никакъв случай няма да бъдат публикувани, само онези секретни материали, които според мен не застрашават националните интереси. В края на краищата интересите ни са едни и същи, нали?

— Така мисля.

— Може ли да ви попитам, откъде разбрахте за мен?

— Имате приятели доста нависоко, господин Грант. В определени кръгове името ви е много известно. Предполагам, че дори един външен секретар би ви препоръчал — добави той деликатно.

— О, да.

— Задоволяват ли ви нашите условия?

— Да — на първо време едногодишен договор, който, ако всичко върви добре, ще бъде удължен на петгодишен. А след това?

— Още пет — каза Дънрос. — Ако постигнем резултатите, на които се надявам, заплащането ви ще се удвои.

— Много сте щедър. А може ли да ви попитам, защо сте толкова щедър — може би екстравагантен е точната дума — по отношение на мен и на тази бъдеща комисия?

— Сън Цу е казал: „Това, което дава възможност на мъдрия суверен или на добрия генерал да атакува, да завладее и да постига неща, които са извън достъпа на обикновените хора, е предзнанието. Предзнанието идва само чрез шпиони. Няма нищо по-важно за една държава от качеството на нейните шпиони. Десет хиляди пъти по-евтино е да плащаш разточително на най-добрите, отколкото скромно на малка армия.“

Алън Медфърд Грант засия:

— Съвсем вярно! Моите 8 500 лири годишно наистина са разточителство, господин Дънрос. Да, наистина.

— Можете ли да ми предложите по-добра инвестиция?

— В случай че се справя добре, не. Ако аз и онези, които избера, са възможно най-доброто. И въпреки това 30 000 лири годишно за заплати, фонд от 100 000 лири за… за — купуване на информатори и информация, и всички тези пари държани в тайна… е, надявам се, че ще бъдете доволен от вашата инвестиция.