Читать «Шогун» онлайн - страница 97

Самураите се поколебаха с извадени мечове в ръце. Блакторн се приготви да скача през борда.

— Торанага-сама! — Родригес силно ритна с крак вратата, резето не издържа и тя широко се разтвори — УАКАРИМАСУ КА?

— Уакаримасу, Анджин-сан. — Самураите бързо прибраха мечовете си, поклониха се и се заизвиняваха, пак се поклониха, докато Родригес не изръмжа „а така“! И пръв тръгна надолу към каютата.

— Господи, Родригес! — възкликна Блакторн, като слязоха на долната палуба. — Често ли правиш така и ти се разминава?

— Много рядко го правя — избърса Родригес потта от челото си. — И в такива случаи много съжалявам, че изобщо съм започнал.

Блакторн се облегна на херметическата преграда.

— Имам чувството, че са ме ритнали в корема.

— Няма друг начин. Трябва да се държиш като крал. Но дори тогава не знаеш какво можеш да очакваш от един самурай. Опасни са като свещеник, седнал със свещ в задника си върху полупразно буре с барут.

— Ти какво им каза?

— Тода Хиромацу е главният съветник на Торанага и е по-голям даймио от местния. Затова отстъпиха.

— Какво представлява Торанага?

— Това е дълга история. — Родригес седна на стъпалото, свали единия си ботуш и започна да си разтрива глезена. — За малко да си строша крака в тази проядена врата.

— Не беше заключена. Можеше просто да я отвориш.

— Знам. Но ефектът нямаше да е същият. В името на пресветата Дева много неща имаш още да учиш!

— Ще ме научиш ли?

Родригес се обу.

— Зависи.

— От какво?

— Ще видим. Дотук само аз говорих, което беше напълно в реда на нещата — аз съм здрав, ти не си. Скоро ще дойде твоят ред. Коя е каютата ти?

Блакторн го погледна изпитателно. Тук под палубата миришеше тежко на застоял въздух.

— Благодаря, че ми помогна да дойда.

И го поведе. Вратата беше отключена. Каютата бе претършувана основно и всичко, което можеше да се изнесе, беше изнесено. Нито книги, нито дрехи, нито инструменти, нито пера за писане. Морският му сандък също бе отключен. И празен.

Побеснял от ярост, той нахълта в голямата каюта. Родригес го следеше напрегнато. Дори тайното му скривалище бе открито и ограбено.

— Всичко са взели! Чумави въшки!

— А ти какво очакваше?

— Не знам. Мислех си, че щом е запечатано. — Блакторн се запъти към хранилището. И то зееше празно. Както и складът за муниции. Оставено беше само вълненото сукно.

— Господ да ги убие тези японци!

Той се върна в каютата и тръшна капака на сандъка.

— Къде са — попита Родригес.

— Кое?

— Дневниците ти. Къде са? Блакторн го изгледа с присвити очи.

— Никой лоцман няма да се обезпокои за дрехите си. Дойде тук за дневниците, нали? — настоя Родригес.

— Да.

— Защо си толкова учуден, англичанино? Как мислиш, защо дойдох с теб? За да ти помогна да си вземеш малко парцали? И без това са износени до крайност и ще ти трябват нови. Имам колкото искаш, мога да ти дам. Но къде са дневниците?

— Изчезнали са. Бяха в морския ми сандък.

— Няма да ти ги задигна, англичанино. Искам само да ги прочета и препиша, ако трябва. Ще ги пазя като мои собствени, така че не се безпокой. — Гласът му са изостри: — Дай ги, моля те. Нямаме време.