Читать «Шогун» онлайн - страница 85

Оми взе със себе си четирима стражи. И Мура да му превежда.

Извадиха Блакторн от дълбокия му сън. Трябваше му цяла минута, за да си проясни главата. Когато мъглата се разсея, видя пред себе си напрегнатия поглед на Оми.

Един от самураите му бе издърпал завивката, друг го бе разтърсил, а още двама държаха тънки, зловещи бамбукови пръчици. Мура коленичи и се поклони.

— Конничи уа. Добър ден.

— Конничи уа.

Блакторн се свлече на колене и макар и гол, се поклони със същата учтивост.

Това е вежливост и нищо друго, каза си той. Техен обичай е, кланят си се от добро възпитание и в това няма нищо срамно. А голотата изобщо не я забелязват и това също им е обичай, така че и тя не е срамна.

— Анджин? Моля дрехи — каза Мура.

Анджин? Ах, да, спомних си. Отчето каза, че не могат да ми произнесат името и затуй ще ме наричат Анджин, което значи „лоцман“. Не целят да ме обидят с това. А като заслужа, ще започнат да ми викат Анджин-сан — господин лоцман.

Не поглеждай към Оми, предупреди се той. Не си спомняй площада, Кроок и Питерзоон. Едно по едно. Това ще правиш. Това се закле пред бога, че ще правиш: едно по едно. Отмъщението ще бъде твое рано или късно, кълна се в небесата.

Блакторн видя, че дрехите му отново бяха изпрани, и благослови онзи, който бе извършил това. Бе изпълзял от дрехите си в банята, сякаш бяха заразени от чума. Три пъти накара да му изтрият гърба. С най-грубата гъба и с пемза. Ала още усещаше паренето на урината.

Премести погледа си от Мура към Оми. Изпитваше някакво извратено удоволствие от факта, че врагът му беше жив и съвсем наблизо. Поклони се, както бе виждал да се кланят равни на равни, и задържа поклона.

— Конничи уа, Оми-сан.

Нищо срамно няма в това да говориш езика им, нищо срамно няма в това да кажеш „добър ден“ и пръв да се поклониш, както им е обичаят.

Оми също му се поклони. От погледа на Блакторн не се изплъзна фактът, че поклонът му не беше дълбок колкото неговия, но засега стигаше.

— Конничи уа, Анджин.

Гласът му беше вежлив, ала не достатъчно.

— Анджин-сан — поправи го Блакторн и го погледна Право в очите. Волите им се преплетоха и Оми бе предизвикан като мъж: какво ще играем — на карти или зарове? Ти самият имаш ли добри обноски?

— Конничи уа, Анджин-сан — отстъпи той най-сетне и леко се усмихна.

Блакторн бързо се облече.

Носеше свободни панталони, както се носеха в Европа, чорапи, риза и жакет, дългата му коса беше сплетена на спретната плитка, а брадата си бе подрязал с ножица, взета на заем от бръснаря.

— Хай, Оми-сан — попита Блакторн, щом се облече.

Чувствуваше се по-добре, но беше нащрек и му се иска да знае повече японски думи.